Подкастът Споделена грижа продължава в посока - грижа и икономика. Грижата - защо е важно да направим този незаплатен труд видим, икономически анализ на неравното споделяне на грижите и цената на грижата за обществото. - това са основните теми в разговора с Тома Мачев.
Чуйте епизода тук: https://open.spotify.com/episode/4l7aMcYjeEk1fLAZk7iVdM
Транскрипт на епизод 9
Здравейте! Вие сте в подкаста Споделена грижа, в който говорим за нуждата от равно разпределение на отговорностите по грижите. Подкастът е част от проекта CAREdiZO, който цели да се създадат политики съобразени със семейството, насърчава мъжете да участват в полагането на грижи и подчертава стойността на грижите в цялото общество. В него партньори от Гърция, Кипър, Литва и България правят изследвания, уъркшопи за съвместно създаване, обучителни програми и разработват цифрови инструменти, образователни игри и подкасти като този, чрез които се насърчава равенството в грижите и икономиката.
Днес с нас е финансовият експерт и бизнес консултант в Бизнес инкубатор – Гоце Делчев - Тома Мачев, за да изследваме как грижата се свързва с икономиката.
Когато говорим за икономика, обикновено мислим за работа, заплати, производство, потребление и бизнес. Но има един огромен обем труд, без който нито едно общество не би могло да функционира. Това е трудът по полагане на грижи. Да започнем разговора с въпроса какво се случва с икономиката, когато този труд по полагане на грижи не се вижда. Какво представлява неплатения труд по полагане на грижи? Защо е важно да наричаме това труд?
Здравейте, всъщност границата тук е доста условна. Ако за същата дейност, например, наемем друг човек и на този човек му платим, например, да гледа дете, да почиства, да приготвя храна или да се грижи за възрастен човек, това ние го разпознаваме като труд. А когато същото нещо се прави без заплащане от член на семейството, много често го наричаме просто семейно задължение.
Тук фактът, че не получаваме заплата, не означава, че не влагаме време, усилия, енергия и своите умения. Това е труд, който създава една реална стойност и позволява на останалите членове на семейството да работят, да учат и да участват в обществения живот. Важно е това да го наричаме труд, защото езикът определя и това, което виждаме. Ако, например, говорим само за помагане в къщи или за семейни задължения, тук лесно можем да подцениме колко време и усилия стоят за всяко едно от тях.
А когато признаем грижата като труд, вече много ясно можем да видим и как тя е разпределена. Кой я извършва, колко време отделя и как това влияе върху неговите или нейните възможности за платена работа, за доходи и професионално развитие?
Да, и тук стигаме до парадокса - това е един необходим труд, труд, който се извършва във всяко семейство, всеки дом. Без него много хора не могат да ходят и на работа, но когато той остава неплатен, не се появява в икономическите показатели, така както се вижда да речен платения труд. Защо е важно да виждаме, да отчитаме невидимия труд?
По принцип, когато говорим за икономика, за да може един човек да отиде на работа, да бъде продуктивен и да развива своята кариера, трябва преди това някой да е приготвил храната, да се е погрижил за детето, това дете да го заведе на училище или да се погрижи за някой възрастен близък. Тоест, за да има икономика, трябва да са осигурени тези неща - грижите.
Този труд фактически създава едни условия на останалата икономика да функционира, но тъй като ние не получаваме заплата за него, той лесно остава извън представата ни за това какво е това икономически принос. Така че, често остава неразбрано усилието, което стои за един успешен бизнес, като например служители във фирма. Те трябва да имат условия да развиват икономическата си дейност. Ако грижите не са осигурени, няма да има успешна икономика.
Различни проучвания, включително и такива, които направихме в рамките на проекти CAREdiZO, показват всъщност, че невидимият труд за грижите е основно задължение на жените. Как се отразява това икономически, пък и не само, на жените?
Когато жените поемат по-голямата част от неплатения труд за грижите, това често означава, че за тях остава по-малко време и съответно възможности за платена работа, за професионално развитие, така и за почивка. Понякога това е и намалено работно време, отказване от допълнителна работа или от възможности за повишение. А в други случаи означава и прекъсване на кариерата или изцяло напускане на пазара на труда за определен период от време.
И тук точно е важно да видим, че последиците не са само за настоящия доход. По-малкото години на пазара на труда и по-ниските доходи - това може да означава по-малки пенсионни права и по-голяма икономическа зависимост от партньора в един дългосрочен план. За това въпросът не е дали грижата е ценна, тя безпорно е ценна. Въпросът е защо тази ценна работа все още се разпределя толкова неравномерно. И именно тук равното споделяне на грижата има икономическо значение. Когато и двамата партньори участват в тази грижа и двамата получават повече възможности да участват и в платения труд, да развиват своята кариера, и да запазят икономическата си независимост.
Разбираме каква е икономическата цена. От друга гледна точка можем да кажем, че грижите имат и съвсем чисто личностна цена, която жената заплаща. Тя е свързана с времето, което използва за да полага грижи. Когато, например след работния ден, като е приключил, започва нов работен ден, нова смяна в къщи, на нея на жената и остава по-малко време за почивка, за отмора, за възстановяване или пък за личен живот. Това няма как да се измери икономически като показател. Така че равното споделяне на грижата е с икономическо значение. Двамата партньори участват в грижата, двамата получават повече възможности чисто икономически, но също и от гледна точка на личностно благополучие, възможности за почивка и за развитие, личен живот. Трябва да се наблегне на факта, че неравното споделяне на грижата е свързано и с неравенство в доходите. Нека да обясним повече за това.
Връзката често се натрупва постепенно и точно за това е трудно да я забележим. Тук ... не става дума за едно голямо решение, което ще промени финансовото положение на човека, а по-скоро става дума за едни малки, много малки решения, които се повтарят непрекъснато във времето. Например, ако при всяко заболяване на детето майката си остава вкъщи, ако тд често си взима отпуск, за да поеме семейните ангажименти, ако намалява своето работно време, или отказва командировка, за да може да се грижи за семейството - всяко едно от тези решения може да се разглежда напълно разумно в конкретния момент. Но когато се натрупат, те могат да означават по-малко доходи, по-бавно професионално развитие и по-малко възможности за повишение. Например, представете си една жена, която избира работа на непълно работно време за няколко години, докато децата са все още малки.
В един краткосрочен план, разликата може да изглежда сравнително малка, но заедно с по-ниският месечен доход, може да има и по-малко професионален опит, по-малко възможности за развитие, по-ниски осигурителни вноски и от тук естествено впоследствие и по-ниска пенсия. Същото се отнася и за прекъсването на кариерата. Една или две години извън пазара на труда, това може да изглежда за някой като кратък период, но ако след това човек се връща на по-ниска позиция, или му е необходимо време за да се възстанови там професионалното развитие, разликата може да продължи и да се усеща много по-дълго.
Има и едно още много важно нещо, тоа ва свремето и възможностите – те също са ресурс. Т.е. когато единият партньор поема повече грижи, другият получава повече свобода да работи извънредно, да пътува, да посещава обучение, да кандидатства за по-висока позиция или да развива собствен бизнес. И точно за това малките решения от ежедневието могат да имат един голям ефект след 5, 10 или след 20 години.
В този смисъл какво се случва чисто икономически, когато човек избира между работа и грижа?
При един такъв избор това означава да се работи по-малко часове, да се откажат допълнителни ангажименти, да не се кандидатства за определена позиция, да прекъсне кариерата си или дори да се напусне пазара на труда за определен период от време. Това е много трудно, виждаш, че постепенно олекваш някак си икономически, искаш да се грижиш по най-добрия начин в къщи, но тогава работиш по-малко или въобще не работиш. Тоест намаляват доходите, тогава и грижата не е толкова добра, това е един омагьосан кръг.
Да, наистина факт е, че много семейства, именно жените, продължават да поемат по-голямата част от ежедневната грижа в семейството и когато възникне някаква необходимост, някой да намали работата си или да остане вкъщи, често именно жената прави тази стъпка. И обяснението тук е именно икономическо , защото мъжът носи по-голям приход, който е по-добре този приход да се запази, затова той продължава да работи, а жената жертва своята работа и своята икономическа свобода.
Да поговорим тогава повече за тази икономическа свобода на жената.
Ами да, икономическата свобода на жената може да се прецени по това дали тя има работа в момента. Става дума за това доколко тя има собствен ресурс и възможности да взема решения и сигурност за своето бъдеще. На първо място това е собствения доход, т.е. когато една жена има собствен доход, тя има и по-голяма икономическа самостоятелност, по-голям възможност да участва равноправно във финансовите решения на семейството.
Когато заради грижите тя работи по-малко или прекъсне изцяло своята работа, тази самостоятелност вече може постепенно да намалее. Другото нещо е финансовата сигурност. Това не означава непременно всеки партньор да има еднакъв доход, но означава, жената да има собствена финансова упора и възможност да се справи, ако, например, семейната ситуация се промини по някакъв начин.
И тука идва въпросът за зависимостта от дохода на партньора. Т.е. когато единият партньор печели основния доход, а другия поема основната част от грижата, тук вече може да се създаде една икономическа зависимост. В един краткосрочен план това може да изглежда като напълно логично семейно решение, но ако продължи години наред, разликата в доходите и професионалните възможности вече става значителна.
Икономическата независимост всъщност е нещо много важно за жената. Нека да изясним.
Да, така е. Икономическата независимост е много важна, защото тя дава по-голяма свобода при вземането на решения. Когато човек има собствен доход и финансови ресурси, то той има по-голяма възможност да участва равнопоставено в тези решения. Не само за ежедените разходи, но например и за по-големи решения, като закупуване на жилище, образование на децата, инвестиции или промени в работата. И тази независимост става особено важна, когато говорим за непредвидени промени, например при раздяла.
Не е въпросът да предполагаме, че една връзка ще приключи, а въпросът е какво ще се случва с икономическите възможности на човек, ако семейната ситуация се промени в тази посока. Ако, например, една жена е прекарала много години извън пазара на труда заради грижата за децата или за близки, връщането към работа вече може да бъде много трудно, а доходът значително по-нисък. И накрая тук вече идва пенсията, която често е най-далечната и затова най-малко видима последица, като днешните решения за работа, доход и прекъсване на кариерата могат да се отразят върху пенсионните права след десетилетия. Така грижата, която жената е доставяла днес за семейството, може да има една висока икономическа цена, но това да бъде много по-късно.
Мъжете пък от своя страна най-често се виждат като тези, които трябва да носят приходи в семейството, да се грижат по този начин финансово за семейството, което на пръв поглед си е една сериозна отговорност, но пък тя оказва ли се и бариера за мъжете по някакъв начин, например бариера за по-активно включване в грижите?
Тук проблемът възниква, когато започнем да свързваме стойността на мъжа в семейство почти изцяло с това колко той печели. Тогава много лесно се стига до едно такова разделение, че мъжът осигурява доходът, а жената осигурява грижите в семейството. И когато се появи нужда някой да остане в къщи, да намали своето работно време или да вземе отпуск по родителски причини, естествено изглежда, че жената ще трябва да направи тази стъпка, защото се приема, че доходът на мъжа е по-важен за семейството. Така едно такова икономическо решение постепено се превръща и в решение кой ще бъде основният, който се грижи. И това може да създаде един кръг - колкото повече мъжът работи за да осигурява доход, толкова повече жената поема грижата. Или колкото повече тя пак поема грижата, толкова по-трудно става за нея да поддържа собственото си професионално развитие. И накрая традиционните роли изглеждат като естествен резултат, въпреки, че са били изграждани постепенно от много малки решения.
Тези стереотипни, така да се каже, традиционни роли за мъжете, за жените - единият носи приходи, другият се грижи вкъщи, независимо дали е за деца, за възрастни, за болни, но това, което е възприето в обществото ни всъщност се превръща и в икономически роли. И тези икономически роли ограничават хората, така ли е?
Ами да, точно така е. Защото, например, мъжът, който е избран да носи доходът в семейството, започва да разсъждава, че той не може да си позволи да отсъства от работа. Например, детето, ако е болно, трябва някой да остане вкъщи. Мъжът си мисли, „аз имам важна среща, не мога да откажа тази командировка“, или пък „работата ми е по-доходоносна, по-добре партньорката ми да остане в къщи“ и всяка една от тези решения може да има напълно логично обяснение. Но ако един и същият човек избира работата, а другият избира грижата, постепенно вече се създава едно трайно разделение. Тук един много важен фактор е работната среда. Тоест, един работодател очаква от мъжа да бъде винаги наличен, да не си тръгва по-рано от работа, ако се наложи някаква грижа за детето, той изглежда, че не е достатъчно амбициран за тази работа, ако реши да си тръгне по-рано или ако не участва в някаква командировка заради децата или семейството.
Ето в едни такива ситуации мъжът вече изпитва една реална трудност да участва в тази грижа. За това не бихме казали просто мъжът или мъжете трябва да участват повече. Ако мъжете споделят отговорността по грижата, това означава, че и двамата запазват възможността да бъдат икономически активни и двамата да развиват способността и увереността да се грижат. И по този начин семейството не разчита на две отделни роли, т.е. той да осигурява, а тя да се грижи, а вече има двама партньори, които могат да осигурят и да се грижат заедно. Семейството тук печели вече много повече. На първо място, двамата партньори запазват повече от своите професионални възможности. Ако и двамата вече могат да работят и да се грижат, рискът единия да трябва напълно да прекъсне своята кариера вече е много по-малък. Това означава и една по-голяма икономическа устойчивост на това семейство. Семейството не зависи изцяло от един доход и двамата партньори тук запазват своите професионални умения и възможности.
Ако се следват тези икономически роли, така предначертани в обществото, губят ли всъщност мъжете? За Вас лично какъв е отговорът? Важно ли е мъжът да споделя грижите в семейството?
Според мен наистина мъжете губят и е важно те също да споделят грижите в семейството си, защото ако те не участват в това, например те губят времето със своите деца, губят близостта си с децата, със семейството, с близките си. Те не участват във важните моменти на семейството или участват, но в по-малка степен. Също така те не знаят толкова много за ежедневието на това семейство и също така и възможността да изградят една собствена увереност като родители се губи ако мъжът не участва и според мен най-важното е, че мъжът не трябва да избира между това да бъде един добър професионалист или един добър баща, който полага грижите в своето семейство.
До тук говорим за цената, която неравното споделяне на грижите може да има за жените, за мъжете и за семействата. А каква е всъщност цената за обществото, когато не успяваме да създадем условия хората да съчетават работата и грижите?
Всъщност цената за обществото е много по-голяма, отколкото изглежда на пръв поглед, защото когато жените намаляват своето работно време или напускат пазара на труда заради грижи, обществото губи част от техният професионален потенциал и икономически принос.
А когато мъжете не могат да полагат грижи в къщи, се създава един натиск над тях винаги да бъдат икономически активни и губим възможността грижата да бъде по-равномерно разпределена. Точно този модел се повтаря в икономиката. Жените се очакват, че ще бъдат по-неактивните, съответно и по-нежелани служители, съответно и с по-ниски доходи. А когато и мъжете и жените вече участват и в платения труд, и в грижата, тук имаме една по-голяма гъвкавост, едно по-добро използване на уменята на хората, както и по-малък риск грижата да изважда единия пол от пазара на труда, особено в едни времена на кризи в икономиката, каквито се усещат дори и днес.
Мисля, че разяснихме как на първ поглед несвързаните с икономиката, грижи в дума, всъщност оказват едно голямо, едно огромно влияние и в настоящето и в бъдещо едно такова измерение.
Да, така е. Грижата един като случай не може да се разглежда като нещо, което е извън икономиката, несвързано с нея. Тя казахме, че е една база за развитие на икономиката и когато споделяме грижата по-равно, споделяме не само задачите, споделяме възможностите, доходите, пък и свободата.
Благодаря Ви за този задълбочен анализ на грижите от икономическа гледна точка.
Това беше всичко от този епизод на подкаста Споделена грижа. С вас беше Наташа Заранкова.
Подкастът е създаден от Национална мрежа за бизнес развитие по проект CAREdiZO, Водена от грижа иновация за прилагане на равенството между половете в дома, микропредприятията и микроорганизацията на гражданското общество, финансиран от Европейския съюз в рамките на програма Граждани, равенство, права и ценности.
Проект CAREdiZO се изпълнява в рамките на програмата CERV на Европейската комисия, като сътрудничество между следните организации: Challedu (Гърция), WHEN (Гърция), MOTERU INFORMACIJOS CENTRAS (Литва), Национална мрежа за бизнес развитие (България), Средиземноморски институт за изследвания на пола (Кипър).
Проектът се финансира от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейската комисия-ЕК. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия носят отговорност за тях. Код на проекта: 101191047 – CAREdiZO – CERV-2024-GE.