Подкастът Споделена грижа е част от CAREdiZO кампанията за равенство между половете в отговорностите по полагане на грижи и на работното място. В трети епизод гостува Анета Вълева.. Слушайте разговора тук https://open.spotify.com/episode/0pNnx0oX9XlY8HuD7s521y?si=eSVnx3urQx-e0SI4b2JIPw
Транскрипт на епизод 3
Добре дошли в новия епизод на подкаста Споделена грижа в рамките на кампанията CAREdiZO. Аз съм водeщата Наташа Заранкова. С нас днес е Анета Вcлева, психолог и секретар на Общинската комисия за борба с противообществените прояви в Гоце Делчев. С нея ще обсъдим една изключително важна и все по-актуална тема - за родителството през призмата на равнопоставеността между половете.
В днешно време родителството само по себе си е голямо предизвикателство. То включва много задачи, като отглеждане на децата, ежедневни грижи за тях, възпитание, помощ за образование и още други важни ангажименти. Всъщност какво е да си родител и какво изисква това?
Родителството това е, може би, най-важната роля, която имаме в живота си. Да създадем нов живот, да го съхраним, да го изградим. И това е роля, която изгражда основната мрежа на нашето общество и дава плодовете в бъдеще според това, как родителите са възпитавали децата и как са ги подготвили за живота.
След това те се превръщат във пълноценни възрастни личности, които формират структурата на обществото и доколко това общество ще бъде развито, прогресивно, ще бъде с правила, с възможност за един добър живот и високо качество на живот в това общество. Така че изключително, изключително важна роля е ролята на родителите.
Съответно имат ли нужда от подкрепа родителите, за да могат да се грижат по-добре за децата си?
Ами да, бих казала, че вече имат нужда от такава подкрепа. За разлика от миналото, когато някак си родителите инстинктивно са схващали и са спазвали традиционните начини на общуване с децата, било е водещо да оцелее детето, да бъде осигурена храна, подслон, дрехи, образование за децата и те вече да се включат в някакъв вид трудова дейност. И семействата са били много по-големи, живеели са много поколения заедно в общ дом, в общо занимание, така че децата са участвали във всичко, което правят родителите още от много малки. Но в днешно време вече начинът на живот на хората е много променен.
Живеем във времена, в които има много повече разделяне между поколенията. Родителите същевременно се изправят пред съвсем нови предизвикателства, съвсем нови проблеми, с които трябва да се справят. Например, технологиите в днешно време поставят родителите на огромен натиск, огромно напрежение, защото от една страна самите те боравят с много повече технологии, това натоварва тяхната психика.
Работата на много родители също е свързана с обработка на огромен обем от информация, а от друга страна децата също така от много малка възраст, още дори преди да се родят, бих казала, веднага след като се родят са изложени отново на много технологично облъчване, досег с много опасни за развитието им информационни канали, които родителите носят отговорност да ограничават. И в този смисъл пред тях има съвсем нови предизвикателства и трудности за това как да установят пълноценна връзка с детето и същевременно да останат и традиционните роли в родителството, които са свързани с грижата, при условие, че майчеството е ограничено и родителите самите те също трябва да работят.
Това ли Ви накара да създадете клуб за родителски умения? Ще ни разкажете ли повече за него?
Да, това е една от причините да иницирам този клуб.
В момента той е част от лятната ни превентивна програма Аз избирам доброто, която организираме от Общинската комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. И тази година отново имахме много голям брой деца, над 200 деца, които се включиха в тази програма. Като мога да кажа, че групата от родители, които са пожелали да подобрят уменията си, са около 20 човека.
И се радвам така, че има интерес за такъв клуб. Бих искала да бъде още по-голям и се надявам в бъдеще да се развива този клуб и да привлече все повече и повече родители. Все пак се изисква някакво време - по 1-2 часа седмично да се отделят.
И понякога за родителите изглежда невъзможно да се вмести още някакво време, което те да отделят. Но хората, които се включват, са наистина много осъзнати и много се наслаждавам на всички наши срещи.
А в него повече майки или повече бащи участват?
Майките са повече.
Аз доста дълги години участвах в един проект, който се казваше „Да пораснем заедно“ на UNICEF. И водихме работилници за родители на малки деца. Там също се наблюдаваше такова съотношение. Мнозинството бяха майки. Включвали са се и мъже. И бих казала, те бяха един от най-редовните посетители в клубовете.
В момента имаме записани двама татковци. Повечето са майки. Те са много отворени, много насочени към самоусъвършенстване.
Хора, с които ми е изключително приятно да общуваме, защото все пак там сме равнопоставени. Макар, че има водещи, има и участници, но ние сме абсолютно равнопоставени. Аз също като родител се наслаждавам на общуването с тези други родители, които са предимно майки.
Сигурно има и други институции, оказващи подкрепа на родителите, така ли е?
В Гоце Делчев има и Център за обществена подкрепа. Разбира се, има институции за работа с децата. Вече има все повече психолози в самите училища, педалогически съветници. Учителите са много отворени за партньорство, за разговори с родителите. Детските градини също така се стремят да работят все повече с родителите. Отново, нека да напомним човек, независимо дали е жена или мъж, родителите да не се замислят твърде много преди да се обърнат за помощ към специалисти, към хората, които биха могли да им помогнат.
Насочваме се постепенно към равнопоставеността в родителството. Следващият ми въпрос е, наблюдавате ли поделяне на ангажиментите по отглеждане на децата между майките и бащите?
Различно е във всеки случай. Понякога има и разделени семейства, самотни родители.
Понякога има поделяне на задълженията и отговорностите в родителството, в домакинството. Най-чести са случаите, когато от жената се очаква да се грижи и за домакинството, и да се грижи и за децата, за възпитанието им. Също така много често това са работещи майки, така че все още имам усещането, че в нашето общество отговорността за домакинските задължения, за отглеждането на децата си е традиционно насочена към майката.
Какви са последствията от това, че майките са основните заети с отглеждането на децата?
Ами, от една страна това е много хубаво. Това е така или иначе основна психологическа нишка в ролята на жената. Така че пълноценното и общуване с детето я подхранва и дава възможност да се чувства добре, пълноценна и да дава любов и подкрепа на детето, което е изключително важно.
От друга страна, когато това е една работеща майка и освен това тя трябва да се грижи за поддържането на целия дом, вече нещата стават малко по-натоварени и мога да кажат, че последствията могат да бъдат и понякога негативни. Едно такова продължително натрупване на напрежение, на умора, претовареност води след това до някои проблеми, които изпитват жените. Свързани с тяхното психично здраве, с възможността им да си почиват, понякога се получават тревожни разстройства, депресии.
Постепенно, когато се е натрупвало едно претоварване в годините, особено когато няма пълноценно общуване в партньорската двойка, когато някак си жената не се чувства разбрана, подкрепена от своят партньор, и тогава вече се обръща и за помощ към психолог, каквито случаи съм имала в моята практика.
Ако една жена е претоварена с грижите на семейството и с отглеждането на децата си, тя би ли могла да бъде ефективна в позитивното родителство?
Ами, по-трудно е в тази ситуация, когато ..., както казват, не можеш да излееш от празна чаша.
Така че, когато човек е претоварен, напрегнат, изтощен, по-малко са възможностите, когато има някаква трудна ситуация с детето. И човек по-трудно се мобилизира, бих казала, психически, така че да отговори по-позитивен начин. Родителят, който е изчерпан, е много по-склонен да назовава веднага грешката, да се опита да накаже, да се опита да ... , с всички строги мерки, да стопира това поведение, което не му харесва в детето.
В този смисъл, наистина най-доброто за всяко едно дете е спокойният, овладян, емпатичен родител до него, който се свързва с него по-пълноценен начин, подкрепящ и същото време даващ рамки, даващ правила, норми, но с огромен ресурс от окуражаване, с огромен ресурс от любов и грижа към детето. Така че позитивното родителство е точно това. По-скоро трябва да си даваме на себе си достатъчно грижа за себе си, така че да можем от нашата чаша да прелеем в чашата на детето търпение, да даваме добър пример, защото децата учат основно като ни наблюдават.
Тоест родителите до голяма степен са тези, които възпитават и начинът по който децата, като бъдещи родители, ще поемат ролите си.
А какво пречи на мъжете да участват по-равностойно в грижите в дома?
На първо място това са стереотипите, които те са освоили още в тяхното детство. Всъщност така бих казала, че влияние оказва дори родовата памет, дори обществото в което този човек, културата в която този човек израства.
В нас се съхраняват поколения назад информация за това, което е било в отношенията между хората, поколения, поколения назад. Вече има доста научни изследвания, между другото, в тази насока. Не само по отношение на тези социални роли, но също така в много дълбоки личностни процеси.
Съответно това смятам, че е основното възприетие, модел, който е така традиционен, който е социално-културално обусловен и човек го приема като норма. В същото време, когато мъжът също работи, той е насочен изключително към неговата пак роля, която в модерното общество е да доставя финансов ресурс, така че семейството да е осигурено финансово. В миналото мъжът е трябвало да ловува, да осигури топлина, да се грижи за някои базисни житейски условия в дома, които вече са технологично гарантирани.
Но в същото време от мъжа се очаква той да доставя финансовия ресурс, да осигурява семейството и това подлага мъжете на много голям психологически натиск. Те са изключително фокусирани в тази насока. Това също не е лесно за справяне в психичен план, но от друга страна тази насоченост пък им дава основание, да си кажат ето традиционната роля е на майката, жената, тя трябва да се грижи за останалите неща.
И така се приема като правило това нещо. От друга страна мъжете също така понякога се страхуват, че не знаят как се справят тези неща, че няма да се справят достатъчно добре, както жената се справя в тези дейности, било то за готвене или чистене, или грижа за децата. И те се страхуват, че няма да се справят достатъчно добре.
Другото нещо, от което те се страхуват според мен, това е, че като сгрешат, като допуснат някаква грешка, след това ще трябва да се справят с всички негативни последици, които тези грешки биха довели. Но всъщност много по-важно е желанието, отколкото нещо да се свърши по възможно най-добрия начин. И точно приемайки, че не е нужно нещата да са перфектни, не е нужно някой да бъде без грешки, без никакви пропуски, по-важно е желанието, нагласата, готовността и доверието в едно семейство.
В обобщение, какъв е съветът Ви към двойките и родителите за справяне с предизвикателството, което представляват всъщност грижите в дома?
Както споменах и по-рано, съвременният начин на живота вече предлага нови условия. И най-естественото и логично нещо е, между двата пола в партньорската връзка, между мъжа и между жената, да има повече равнопоставеност по отношение и на домакинските задължения, и на грижата за децата. И точно такива семейства, в които това нещо е изградено, нещата са наистина много хармонични и мисля, че би трябвало в тази насока да се върви.
От една страна, жената отново трябва да се грижи за дома и за децата, но в същото време трябва и да работи. Така че трябва да се съхрани справедливостта, баланса в тези партньорски отношения.
И накрая благодаря на нашата гостинка Анета Валева, че като психолог ни разкри важни аспекти от съвместяването на родителството и работата по грижите в дома.
Заповядайте отново в следващия епизод на Споделена грижа
Подкастът е създаден от Национална мрежа за бизнес развитие по Проект CAREDiZO - Водена от грижи иновация за прилагане на равенството между половете в дома, микро предприятията и микроорганизациите на гражданското общество, финансирани от ЕС в рамките на програма „Граждани, равенство, права и ценности“.
Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA като финансиращ орган могат да бъдат държани отговорни за тях.