Новият епизод на Споделена грижа е разговор за помощта в грижата за децата, която оказва детската градина и също за организирането на екипа не само в професионален аспект, а и като подкрепяща среда грижещите се служители. Гостът ни е Дерия Уруч, директор на детска градина Щастливо детство, с. Корница.
https://open.spotify.com/episode/3F2MLmK5nfCugo3v7F8c8z
Транскрипт на епизода
Здравейте! Вие сте в подкаста Споделена грижа, в който говорим за подкрепата за хората, които полагат грижи в семейството за деца, за възрастни, за болни, близки и баланса между работа и отговорности по грижата. Подкастът ни е част от проект CAREdiZO, който цели да се създадат политики, съобразени със семейството и насърчава мъжете да участват в полагането на грижи, подчертава стойността на грижите в цялото общество. Днес с нас е директора на детска градина Щастливо детство, село Корница, Дерия Уруч, с която ще говорим за грижата като работа и как една организация като детска градина подкрепя хората да имат и професионален, и личен живот, особено когато трябва да полагат грижи за някого вкъщи.
- Добър ден!
- Здравейте, добър ден! Изключително ми е приятно да съм тук!
- И така, грижата е ваша професионална отговорност. В детската градина Вие и колегите, Вашият екип полагате грижи за малки деца, възпитавате ги, обучавате ги. Можете ли да ни разкажете малко повече за Вашата работа и отговорностите там?
- Да, на първо място е грижата. Детската градина е свързана с грижа - грижа към малкия човек. Грижа към най-цененото нещо за всички нас - това са нашите деца.
Изключително, огромно бих казала, отговорно. Отговорност като работа. Изискаща много отдаденост. Изискваща много любов. Тя е нещо, което трябва да имаш в себе си, за да я даваш лесно на децата, защото те много лесно и бързо разбират кога си истински, колко си отдаден на работата си. Те го разбират много бързо.
Нашата детска градина е на доста години, почти 50 години вече. Преди години тя е била с доста повече деца, отколкото днес. Ако преди години тя е била до 100-130 деца, сега сме на 80-90. В този диапазон се движим. Това е последствие от заминаването на повечето млади хора в чужбина. Това е последицата - да се все по-малко децата в детската градина, което е така тъжното за нас като детска градина, защото ние се радваме - колкото повече деца, толкова сме по-щастливи.
И си спомням, че един възрастен човек каза, докато имате детска градина и училище в селото, ще го има и селото. И е абсолютно прав, защото това са институциите, които държат селото. За да го има, трябва да има детска градина и училище.
- Има ли детска ясла, детска градина отделно?
- Ами, детската градина е с 4 групи. Започва от първа възрастова до четвърта възрастова група. Нямаме яслена възраст, яслена група. Децата са от 2-3 годишни в първа група, втора група са 3-4 годишни, 5 годишни. Трета група са 4-5-6 годишни, четвъртата 6-7 годишни деца. По принцип почти винаги са смесени. Рядко в годините сме имали,.... когато имаме само една група от един и същия набор. Така се случва, по принцип.
- А горе-долу колко семейства подкрепяте, като полагате грижи за децата им? Може би семейства с баща, с майка, може би сами родители, или пък деца, за които се грижат баба, дядо. Защото, казахте вече, в селото има много случаи, в които родителите напускат или поне, през част от времето в годината работят някъде в чужбина. Може би такива деци се оставят на грижите на бабата и на дядото.
- Това е много често стрещано събитие, бих казала, или по-скоро проблем. Често децата на млади родители, които заминават за чужбина, се отглеждат от техните по-възрастни родители и те идват при нас в детската градина. Забелязвам, че докато са в детската градина децата, се отглеждат от бабата и дядото. В момента, в който детето стане за първи клас, бабата и дядото казват, „ние сме до тук, защото нямаме подкрепата на детската градина, защото до сега детето беше обслужвано, обгрижвано в детската градина по цял ден, ежедневно, докато сега в училище нещата стават по-сложни и ние бяхме до тук“, затова много от децата, след детската градина, заминават за чужбина при родителите си.
Рядко са случаите, когато пък родителите са се връщали в България, по-често е децата да се взимат от родителите си в чужбина, защото вече по-възрастните, баба и дядо, няма как да се грижат за тях в училищна възраст.
- Детската градина сама по себе си е важна част, като инфраструктура, подкрепяща родителите, които искат и да работят. Как виждате Вие Вашата роля във Вашата общност за тези родители?
- Ами, ние сме, как да кажа, един партньор, отдушник, възможност, на която родителите разчитат изцяло за грижата, за подкрепа, за доверието, което трябва да изградиме ние като институция с родителите.
Моментът, в който оставят детето си и казват, ... даже аз имам случаи, когато детето няма навършени две години, в няколко такива случаи идва майката и казва „На мене ми се налага веднага да започна работа, няма кой да ми гледа детето. Можеш ли да направиш компромис и да ми го вземеш детето преди да е навършило две години?“, примерно две седмици или месец преди да е навършило, „... защото моят работодател сега има нужда от такъв човек и ако сега аз не започна, изпускам си възможността за това работно място.“ Винаги се поставям на тяхното място и си казвам – „разбира се, сега е моментъта да подадем ръка и да поемем грижата в най-нуждаящитя се момент“. Защото такива хората трябва да разчитат на нас. Няма на кого другиго. Нямат по-възрастни родители, няма на кого да го оставят. Сега е моментът, в който тя има възможност за работа. Сещам се за конкретен случай, за това казах тя. Жената трябваше да започне в някакъв медицински център, си спомням. И каза, „моля Ви госпожо, сега е моментът да ми вземете... един месец остава до навършване на две години. Знам какви са правилата в детската градина, че от две годишна възраст взимате децата. Но ако може сега да ми помогнете в този момент.“
Винаги правя компромиса, взимам детето, защото един месец повече или по-малко, или два и пет, колкото и да е нужно, винаги поемаме грижата за детето, защото знам колко е важно такъв млад човек да започне работа някъде. Винаги от тяхна страна, минавайки време, усещам благодарността. Чувам я. Виждам я. Година след това, когато бяхме направили този жест, бих казала, към тази майка, тя няколко пъти идваше при мене, благодареше ми, казва „Госпожо, добре, че Ви има, защото аз щях да си изгубя работното място. Нямаше как да го поема, ако нямаше в този момент вас, детската градина, да поеме детето ми, да го гледате.“
А и това, че диапазонът за време е целодневната грижа, която дава детската градина. Това е изключително важно. От 8 сутринта, дори от 7.30 сме там, поемаме децата до 5.30, до 6.30 вечерта дори детето е под грижата и вниманието на персонала на детската градина.
Т.е. родителят има едно такова спокойствие, сигурност, че детето е на правилното място, на правилната грижа, то е и нахранено, и обслужено, и обучено. От всичко това, което предлага институцията, въобще детската градина е едно огромно богатство и мисля, че България е една от малкото страни, които разполага с тази възможност. И родителите трябва да ценят това, което имат. Мисля, че го правят, поне по-голямата част. Оценяват грижата на детската градина и въобще на образованието, за това, че на Министерство на образованието, че изобщо направи детската градина достъпна, защото тя е и безплатна вече, така че е достъпна за всеки. Ако някога беше достъпна за определени хора, защото имаше и такива хора, които не можаха да си позволят да си пратят детето на детската градина, защото не можаха да си позволят таксата. Аз познавам такива родители, такива хора. Но сега днес, за щастие, пак ще кажа, огромно богатство е това за тази голяма възможност да детето ти бъде обгрижено целодневно, нахранено и обучено ..., обучавано в институцията детската градина. И наистина родителите оценяват тази възможност.
- Това е чудесно, защото във ваше лице също се вижда партньорство към родителите, които искат да работят. Понеже споменахте за този случай, в който майката е трябвало да започне работа, да подчертаем, че има по-малко работни места в една селска община. Сигурно на тези родители им се налага и да пътуват за работното място.
Така че вашето съдействие тук е безценно за такива родители. Трябва да погледнем от тяхна гледна точка за това, че трябва сутрин по-рано да тръгнат за работа или вечер по-късно да се върнат. Или пък да знаят, че оставят за целият ден детето си във ваши ръце и дори да се случи нещо, те разчитат на вас, докато са на работа, примерно на 30-40 км. Което е страхотно. А пък за сревнение, ще дам и този пример, много родители в София, например в големите градове, където липсват детски гредини, не могат да разчитат на такава подкрепа. Така че партньорството е нещо много важно.
- Абсолютно сте прави. Така е. Споменахте за пътуванията. Ние сме на 15 км в Корница от Гоце Делчев. Като време е 30 минути. Около 30 минути е дестинацията. Но малкото населено място има много предимства, когато там има детска градина. Първо, числеността в групата е много по-малка. Когато учителите, педалогическият и непедалогическият персонал работят с по-малко деца в група. Грижата е много по-висока. Т.е. времето, което могат да отделят персонала на всяко едно дете е много по-голямо, а и по-ценно. По-качествено, бих казала.
- Говориме за партньорството между детската градина и родителите. А да погледнем и от друга страна това партньорство, насочено повече към бащите, към мъжете. Понеже нашия проект CAREdiZO е свързан и с това да се насърчават мъжете, да са по-активни в грижите вкъщи, в грижите за децата си, да наречем това не помощ, а по-активно включване във всичките тези отговорности по грижите. Каква е вашата роля, на детската градина в този смисъл? Как вие виждате участието на мъжете, на бащите в отглеждането на децата? И как пък насърчавате такова активно включване на бащите?
- Много хубав въпрос. Бащите определено са по-пасивната част в ежедневието в живота на детската градина, въобще с децата. Но ние стърсим всякакви възможности и инициативи да включим и татковците да бъдат по-близки до детската градина, до своите деца. Измисляме най-различни дейности. Сега се сещам за дейността по безопасност на движение по пътищата, например, когато влизат в ролята на някакъв полицай, показват как заедно със своите деца да карат колела, участват в някакви състезания заедно, някакви състезателни, други дейности, в които сме включвали бащите, например, каним бащите да дойдат в детската градина, да представят своята професия, да се запознаят с децата от групата и да разкажат за себе си и с какво се занимават. Например, имахме един баща, който той беше майстор по професия, работи такава му е работата. Идва с неговите инструменти, с винтовера, с чука, с теслата, с други материали, там целият куфър, който беше докаран в детската градина, показа, разказа. На децата им беше много интересно, искаха да пипат, да пробват, да натискат винтовера, как се работи. Заедно с децата сглобиха къщички за птичките, беше страшно интересно. Сглобиха ги, след това ги монтираха на дърветата отвън и те до днес са там, между другото, къщичките са там и ни красят двора на детската градина. За бъдеще, така си го полагаме като цел да продължаваме в тази насока. Например, канили сме татковци да дойдат да прочетат някаква книжка на децата в групата, приказка. Случвало се е друго нещо, което ни прави впечатление, например, когато децата се довеждат от родители бащи на детската градина, те по-лесно се разделят с тях, не плачат толкова. Някак си, когато таткото каже „Хайде, тръгвай вече, без много глезотии“ и детето не си позволява да се глези толкова много, колкото когато го води майката на детската градина. Аз сто пъти им казвам, препоръчвам таткото да води детето сутрин на детска градина, защото някак си раздялата с таткото е по-лесна. Така ми прави впечатление, че напоследък доста татковци, да не кажа, по-голямата част от татковците си водят детето сутрин на детска градина, което е много хубаво и за нас.
- Страхотни инициативи, чудесна работа, както разказвате, вършите за децата. Но да погледнеме сега към хората, които стоят от другата страна. Вашият екип, тези, които полагат грижи за малките деца. Можете ли да ни разкажете за екипа си, колко човека работят, какви ангажименти имате ежедневно или как се случва работата по грижите в детската градина?
- Да, разбира се. Екипът е като огледало на детската градина. Когато видиш екипа или по-скоро когато видиш работата му, това е всъщност детската градина. Ако екипът е пълноценен, ако екипът е спокоен, ако екипът е доволен, ако е щастлив, ако той получи това, той ще бъде щастлив, той ще бъде пълноценен. Пълноценен в работата си за децата. Ще бъде най-доброто за децата.
Винаги се стремя така да насочвам нещата, така да организирам и екипа си, че да получа най-доброто от тях. Аз знам, че най-доброто ще получи от екипа си, когато екипът е спокоен на първо място, удовлетворен от работата си, оценен. И ако получи всичко това, той ще даде и най-доброто от себе си. Екипът ми не е голям. Ние сме малък екип, бих казала. Около 15-16 човека е целият екип, педагогически и непедалогически. Аз, да чукна на дърво, съм много сигурна в екипа си. Познавам ги до такава степен, че мога да разбера във всеки един момент какво се случва с този човек, как се чувства. Спокоен ли е, неспокоен ли е, претеснява ли го нещо, иска ли нещо да ми каже.
И съм ги допуснала до себе си, така че никога да не се претесняват, да дойдат да почукат на вратата и да поискат от каквото и да имат нужда. Трябва много да се внимава, да не изпуснеш краищата. Защото хем трябва да си разбиращ, хем трябва да не станеш твърде либерален и да отпуснеш краищата. Защото пък другите ще реагират. И затова всеки път казвам – „Да чудесно, иди, свърши си работата, но после ще останеш“. Никакъв проблем да отидеш в момент, в който се налага да отидеш някъде, където и да било то, дали ще бъде на родителска среща. Сега ми се случи, завчера една от помощник възпитателките казва, „Госпожо, налага се да отида, детето ми е в първи клас, трябва да отида в училище на родителска среща. Е как? Разбира се, ще отидеш!Няма проблем. Ще отидеш, после ще си изработиш, ще си върнеш времето там, половин-един час, колкото те е нямало“. Защото веднага се обостря вниманието на останалите, останалите от персонала. - А как така сега тя отива там? После трябва да си го върне или нещо такова. И трябва много ясно и открито да се говори с хората. Искам да ги изговаряме нещата тук и сега.
Сядаме и казваме, кой от какво има нужда, защо има такава нужда. Ако му се направи компромис, защо ще го направим компромис. Всичко да е открито. Не да става зад гърба на другия. Защото обикновено хората, когато си го е споделил някой само на тебе, пък другия не знае за това и той си мисли кой знае какви неща, сега уговорки там си имат. Всъщност изобщото не е така. Когато нещата са открити, споделени, някак си всеки малко или много става съпричастен.
Няма тази... Не създава напрежение между колектива, когато всичко е открито. Няма нужда от такива задкулисни игри.
- Трудно ли е за вашите служители да съчетават работата, понеже това е много специфична работа? Това е работа при която не можеш да кажеш аз ще оставя днес детската градина или грижата за децата. И тук имаме един по-специфичен момент. Не е нещо, което е на компютъра и можеш да го оставиш, примерно, за довечера или за друго време. Как се съчетава тая отговорна работа, която не терпи отвагане, с грижата?
Защото, както казахте, някой е родител, някой има възрастни родители или пак болни. Справят ли се? Вие това сте го наблюдавали.
- Да, това е ежедневието ни, реално казано. Много е важно да споделиш, аз го казах преди малко, да споделиш, да разкажеш за себе си, да разкажеш на останалите за проблемите си, които имаш. Имаме колега, която има дете със специални образователни потребности. Всеки път, например, при нея се налага да взима по-често отпуска, налага се да отсъства по-често. Това сме го изговорили с колегите на нашите сбирки и те са абсолютно запознати със съмейното положение на колегата. И когато ти си запознат с даден проблем, с даден случай, т.е. не по свое желание, не защото не ти се работи или не защото искаш да кръшкаш, а просто защото така се е случило, а просто защото такава ти е съдбата, имаш такъв късмет да имаш такова дете в случая, за каквото тръгвах да говоря. Винаги колегите винаги се отнасят с разбиране към дадения колега, пък и аз. Защото няма как всичко да бъде изрядно, всичко да бъде коректно. Много пъти, когато се налага да води детето си на специалист, например на психолог, на ТЕЛК прегледи, там комисии или каквото друго се налага, винаги го споделя предварително. Ние си правиме план, реорганизация на работата. Когато тя отсъства, кой ще я заменства. Тя ползва отпуска си, ако няма отпуск, връща друг ден, когато пък друг колега трябва да отсъства по някакъв друг повод, между тях, но и с мен, е с разбиране между тях. Един на друг как се разбират сякаш, си споделят за проблемите и се разбират.
Аз всеки път им казвам, това е изключително богатство, което ние имаме като междуличностни отношения в колектива. Много ценно. Много ценно на разбиране, на емпатия, да бъдеш съпричастен към колегата до теб, да го разбереш, да влезеш в обувките му, така да се каже. Защото много е лесно да каже – „не ма интересува, да се спасява“. Но така не се гради екип, така не се гради колективност. Това всичко става с разбиране, но много важно е споделянето. Ако ти съумееш да споделиш за проблемите, аз вярвам, че всеки би те разбрал. Но ако не споделиш за проблемите си, няма как да те разберат останалите. Ако се претесняваш, или се срамуваш, или не искаш да знаят другите за твоите проблеми, това би довело до неразбиране. Тук много важна е ролята на ръководителя като лидер, като дори психолог на екип, ако ще е, да ли? Абсолютно.
Ами във всеки един колектив лидерът е от огромно значение. Той накъдето поведе хорото, така да се каже. Защото ако лидерът е настроен неразбиращо, по-агресивно...
Аз сега си спомням, че скоро една медицинска сестра сподели, как е искала да си има второ дете. И как нейният работодател и е казал – „Ама изобщо не ме интересува, на мен такива бременни не ми трябват тук!“ Страшно грозно изказване.
Тоест колко е важно, когато и лидерът, работодателят, е разбиращ, който да насочи, да поведе колектива си в една позитивна, разбираща страда. Той е човекът, който трябва да сугестира дори колегите си, екипа си. Трябва да внуши на колегите си разбирането към останалите, към различните, към тези, които имат нужда. Защото в даден момент всеки един от нас има нужда. Ако днеска един има нужда от това да бъде зачетен на ТЕЛК комисия, или да заведе детето си на лекар, утре друг има съвсем друга нужда, но много подобна. Тоест във всеки един от колегите си аз виждам по различно време нуждата от това да бъде разбран, да му се помогне. Всеки има такава нужда. В различно време, но всеки има.
- Тук виждаме екипа като една среда, която помага на грижещия се. Много важно е да има такъв разбиращ, споделящ екип.
- Абсолютно. Няма как човек да осъществява грижа, каквато и да била, ако за него не се грижи някой друг. Ако останалите към него тръгват с неразбиране, с непартньорство, да не ти влизат в положение, защото всеки по някакъв повод за да обгрижи някого, за него първо някой друг трябва да се погрижи. Тоест ако един работодател не позволи или не организира така нещата, че той да получи свободното време за да учи да извърши някаква грижа, той няма как да извърши тази грижа.
Тоест затварят се нещата. Трябва от всяка една ситуация да имаме разбиране, да имаме съпричастност.
- Това е и изграждане на култура, на подкрепа на грижата. Макар че Вие сте в детска градина, можете ли да дадете съвети, ценни решения, заключения, до които сте стигнали в процеса на работа с Вашият екип, на малки фирми, на малки организации? Какво биха могли да направят, понеже може би нямат някакви екипи, човешки ресурси като в големите фирми, понеже може би нямат големи бюджети. Но пък има неща, които работят. Кои са ценните съвети, които бихте споделили с такива работодатели и екипи?
- Разбрах. Знаете ли, на мен много ми е било трудно да намеря качествен човек. Човек, който да бъде отдаден на работата си. Да става за работата си, да е добър в работата си. Да обича работата си. Абе, просто да... Толкова е трудно, особено на мен като работодател, ми е било много трудно да намеря човека, който не просто търси работа, а може и има качествата да я работи. И когато намериш такъв човек, той е изключително ценен. Изключително ценен. И всеки един работодател трябва да се стреми да го запази. Защото е много трудно да намериш... днес да намериш можещ човек, знаещ, който да прави, който да... да му се получава.
А ти когато намериш такъв човек с желание, ей така от вътре да му идва, да му се получават нещата, да може да го прави и те да се случват, ти като работодател трябва да намериш всякакви възможности и начини да го запазиш. А защото това е голяма ценност. Днешния ресурс, човешкия ресурс е много голяма ценност.
Качествения ресурс. Качествения човешки ресурс бих се изразила, нали? Това е голямо богатство и ако аз като работодател, когато намеря такъв ценен ресурс, се стремя да го запазя. И аз за да го запазя, трябва да го разбирам.
Трябва да му да правя удобно, гъвкаво работно време, ако се наложи. Сега ние в детската градина не можем много да си го позволиме, но понеже ме попитахте за малки предприятия или институции, там вече могат да ги правят тези неща. Аз това е много ценен съвет за всяка една организация, за всеки един екип, защото усещайки стойността на служителите и усещайки екипа като истинска стойност, можем да проявим емпатия към техните нужди, към техните отговорности, по грижите и това да допренесе и за тяхното емоционално и физическо благополучие в семейството и в същото време да допренесе и за професионалното развитие на самите служители, както и пък за организацията.
- Наистина много ценен съвет. Всички неща, които ни разказахте през този епизод бяха много интересни и аз искам от сърце да благодаря за включването.
- Аз също много благодаря. За мене беше така много приятно да разкажа за ежедневието на детската градина, за нашия живот в детската градина.
- Надявам се, че на нашите слушатели също ми било толкова интересно. Очаквайте ни отново в следващия епизод на подкаста Споделена грижа. С вас беше Наташа Заранкова.
Подкастът е създаден от Национална мрежа за бизнес-развитие по проект CAREdiZO. Водена от грижа иновация за прилагане на равенството между половете в дома, микропредприятията и микроорганизацията на гражданското общество, финансирано от Европейския съюз в рамките на програма Граждани, равенство, права и ценности.
Проект CAREdiZO се изпълнява в рамките на програмата CERV на Европейската комисия, като сътрудничество между следните организации: Challedu (Гърция), WHEN (Гърция), MOTERU INFORMACIJOS CENTRAS (Литва), Национална мрежа за бизнес развитие (България), Средиземноморски институт за изследвания на пола (Кипър).
Проектът се финансира от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейската комисия-ЕС. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия носят отговорност за тях. Код на проекта: 101191047 – CAREdiZO – CERV-2024-GE..