В епизод 8 на подкаста Споделена грижа разговаряме за предизвикателствата и трудните решения за майките, тогава, когато се налага да се работи на две места и освен това да се отглеждат деца. Разговаряме със Соня Главчева, работеща майка , която освен това има и свой малък бизнес,.Чуйте разговорът ни тук :https://open.spotify.com/episode/3WMbVcvtniF3byaIrw1sWy
Транскрипт на епизод 8
Здравейте в новият епизод на Споделена грижа. Отново сме с Вас, за да обсъдим профессионалното и икономическото овластяване на жените, съвместяването му с отговорностите за грижите в дома и тяхното равно разпределение. Подкастът е създаден благодарение на CAREdiZO, нов проект в който участваме по програма CERV на Европейската комисия.
Този проект цели да се преодолеe разликата между половете в отговорностите за полагане на грижи чрез насърчаване на практики за равенство у дома, в малки фирми и организации с до 10 служители. Проектът ни подкрепs политики, съобразени със съмейството, насърчава мъжете да участват в грижите за децата, възрастните и болните в съмейството и подчертава стойността на грижите в обществото като цяло. Дейностите по проектът включват изследвания, проучвания, семинари, обучителни програми и разработване на дигитални инструменти като образователни игри и подкасти. Партньори са организации от България, Гърция, Кипър и Литва.
Днес с нас е Соня Главчева, в ролята и на работеща майка, но също и с опит на работодател, с малка фирма, познаваща много добре проблемите на грижищите се, на родителите, тъй като е имала бизнес в тази сфера.
- Здравей, Соня! Приятно ми е да започнем този разговор.
- Здравейте, на мен също ми е много приятно!
- Обръщаме се към теб най-напред с въпроса какво е да си майка, да се грижиш за дома и едновременно с това да работиш? Понеже често говориме за двойна смяна, след края на работния ден започваме вкъщи да си вършим задълженията, да се грижим за децата. Какво е всъщност тази двойна смяна за теб?
- Ще говоря от личен опит. Това да си родител е доста отговорно и доста трудно да се съчетае работа с родителство. Особено когато работата не е само една. В днешно време повечето жени са на няколко работи и е доста трудно да се справят и с домакинството, и с децата, и с работа. Особено ако нямат подкрепа от съпруг, ако са самотни майки например. Или пък нямат подкрепа от баби и дядовци.
В моя случай за щастие една от бабите е в пенсионна възраст. Тя помага за малкото ми детенце, а другото за щастие.... аз за това съм и на две работи, допреди това нямах възможност да се хвана на друга работа, ... момченцето ми е по-голямо, така че то е самостоятелно. Има си приятелчета, карат колела.
И за щастие в нашия град, в Гоце Делчев има клубове, които са организирани за цяло лято. И в тези клубове децата са ангажирани с нещо наистина полезно. Детенцето, малкото ми е на градина до четири и половина. След това се комбинирам с бащата - кой да го вземе, какво да става, да се случва, понеже аз понякога се налага да работя до късно вечерта. Тъй като след основната ми работа подържам и бизнес.
- А кои са най-големите предизвикателства при съчетаването на професионалния и семейния живот за една работеща майка?
- За мен най-големите предизвикателства са, когато примерно се организира някакъв семинар, на който аз задължително трябва да отида. Трябва да съм примерно някъде четири-пет дни. И тогава ми е наистина голямо предизвикателство, защото трябва да разпределя децата, кога да ходят на клубовете, кой да ги води, с какво трябва да се хранят, понеже спазваме диета при нас при едното детенце ...., кой да се ангажира изцяло с тях, докато аз съм извън града.
- Имало ли е моменти, в които си мислила да останеш вкъщи и да се грижиш за децата, за семейството, вместо да търсиш професионална реализация?
- Имало е, да. Миналата година зимата прекарах почти цяла зима вкъщи, но на мен не ми се отразява добре. Може би човек влиза в едно преддепресивно състояние. Дори някои жени можат да влизат и в депресия, защото да се събуждаш без цели, без план за деня, за мене беше нещо много непознато, много ново нещо и това много ми пречеше на мен, понеже аз съм енергичен човек, имам енергия, имам идеи, креативна съм и това да седя вкъщи и да се грижа само за домакинството, да готвя, да мия чини и да пера, къщата свети, но вътре в душата не свети, защото и децата покрай тебе, различни поколения сме, опитваш се да ги възпитаваш, пък едното ми дете влиза в пубертета, спорим примерно повече.
- Това, което току-що сподели е много сериозно и много майки като че ли се чувстват заклещени в дума си, в нуждата от грижи за семейството, за децата, за близките, но те се чувстват емоционално изтощени, губещи възможност за по-добра професионална реализация и личностно развитие. И това сякаш се подкрепя и от обществото, като че ли обществото изисква майката да бъде такава. Мислиш ли, че това е така и в нашето общество?
- Ами да, мисля, че е така. Много от майките остават да гледат децата си благодарения на мъжа им, на половинката им, защото това е мислене според мен останало от едно време, където майката трябва да се грижи за децата, за къщата, да му е сготвено на мъжа, да му е изпрано, да му е изгладено и майката се превръща в една домакиня и няма личен живот, не ходи на спорт, примерно не се вижда с приятелки, а мъжът има една цел – да работи. И това е. Но имам и близки приятелки, които разчитат, така са научени, че мъжът трябва да работи, мъжът трябва да осигурява живота на семейството.Обаче в един момент, когато мъжът не е успешен, тогава какво се случва?
Много е важно да си свободен. Свободен си, когато имаш право на избор. Ако някой те издържа, зняче нямаш този избор, нямаш свобода.
- Говорим за тая икономическа независимост и възможност за професионално развитие на жените, да може да се видят начини за равноправие между мъжете и жените и да се нарушат тези предразсъдъци в обществото, които поставят граници пред жените.
Доколко е важен балансът в семейството по отношение на грижите и на професионалното развитие?
- Разбира се, балансът е изключително важен. И наистина е важно жената да избере правилно своята работа, понеже много пъти жените влизат в мъжката си енергия, за да се справят с работата. Например, ако е в строителен магазин, ако е шофиране - има жени, които карат тирове - това е доста заплатена работа при нас и има жени, които се принуждават да се качат на тир, за да се изхранват. Това е когато няма подкрепа от мъжа.
Много е важна подкрепата и всичко идва от общуването. Ако двама човека си общуват, те ще намерят правилният път. На мен това не ми е ОК, аз ще правя това, пък ти прави това. Но в повечето семейства, при мен, при моите приятелки, общуването някак си куца.
Може би, защото сме такова поколение, защото пък наблюдавам по-младите двойки, при тях повечето искат да се отделят от семейството (възрастните). Не са в бащиния дом, бащината къща. Отделят се дори на квартира, въпреки че са от заможно семейство и могат да си позволят да имат собствен дом, но трябва да живеят с родителите, с бабата и дядото един вид. Отделят се на квартира, просто, само и само, никой да не им се бърка, за да си вземат заедно решенията. И за мен това е наистина най-правилният вариант.
- Да се върнеме пак към съчетаването на грижите с професионалния път. Ти си избрала един по-различен път. Създала си собствен бизнес, който един вид си адаптирала към нуждите на семейството си. Ще ми разкажеш ли повече за това как го направи и как стигна до тази идея за своя бизнес?
- Да, ами аз съм по принцип гъвкава и до момента съм сменила около 4-5 бизнеса. Първоначално имахме фитнес. Чудех се известно време с какво да се занимавам и видях, че няма през лятно време кой да помага на родителите. И за това реших да направя една детска забавачница, за да може в забавачницата да се гледат дечицата на родители, които нямат кой да им помага, понеже в днешно време бабите се пенсионират на 64 или на 62 и им се налага да работят и няма кой да помага. И за това реших да направя една детска забавачница, която с времето прерастна в детски център, понеже децата от лятото искаха да си правят рождените дни там. И зимно време беше детски център, лятно време - детска забавачница, в която ние ги приспивахме, хранихме ги, децата бяха обгрижвани, подготвени за клас, за първи клас примерно. Няколко години така, докато първото ми дете не порастна и вече нямаше място за това.
Във всяка работа има и плюсове и минуси. Там плюсът беше, че мога да си гледам детето, а минусите бяха, че трябва да съм до късно, понеже рождените дни се правяха вечерно време, след 6 часа и хората си оставаха докъм 9-10. И ти се прибираш късно вечер, прибираш се от една шумна среда, на тихо място и започваш детето като те пита нещо, или мъжът ти казва - и ти правиш „Тихо!“.
Това са минусите там. Детето порастна, прецених, че трябва да си сменя работата, пак да е свързана с децата ми. Винаги те са ми били водещи в моите решения. Роди се и малкото детенце, то израстна 2-3 годинки в детския център. Стана много развита, понеже растеше между деца. И това ми беше много голям плюс на мен.
Но в един момент центърът вече му мина времето някак си и трябваше да се мисли за нещо друго. Другото което е, исках пак да работя с деца, защото аз обичам децата. И реших да е нещо.... да идват за малко и да тръгват. И да не се толкова много накуп, защото това пък натоварва психически. И след това към твоите деца ти ставаш малко по-нетърпелив, да го кажем. И след това реших да е нещо, което да има приход и да се работи по-малко, за да може да съчетавам, да имам време и за децата, да имам време и за финанси.Това беше правенето на плитки, правене на прически, с което се занимавам и до ден днешен.
Но когато махнах детския център, това е миналата зима, аз останах във къщи да домакинствам. Това ми беше мечта, сигурно от 7-8 години си казах, искам да си остана вкъщи, да си готвя, да си чистя, да си правя, да съм домакиня, да съм женствена, да си обърна внимание, да ходя на фитнеси, да ходиш на йога и денят минаваше светкавично бързо. Обаче някакси се ... без смисъл. Ти ставаш празна душа. Просто бях празна. Нямах цели, а в същото време съм креативен човек и само ми минаваха идеи разни за бизнеси, за творения и така.
- Много интересно защото разказваш за това, че майките са толкова изобретателни. Ти в тази роля си успяла да създадеш различни бизнеси, чрез които да можеш да балансираш като родител и като човек, който търси икономическа самостоятелност. Но в същото време си видяла и много предизвикателства. Работещ модел ли е бизнесът за една майка, според тебе?
- До някъде е работещ модел. До някъде е работещ модел жената да има собствен бизнес, защото тя се чувства добре, че работи, но пък другите неща остават на заден план. Зависи в какво се фокусира майката. Дали се фокусира главно в децата или се фокусира главно в бизнеса, защото има едно разминаване на енергията, размиване на енергията и понякога не върви нито едното, нито другото.
- Работата, в която в момента работиш ти спомена, че изисква от тебе примерно отсъствие заради пътувания и още много, така да се каже, жертви към семейството. Как всъщност се получава така, че това не ти тежи? Срещаш ли подкрепа от работодателя си?
- Ами защото аз преди да подпиша договор, гледам работното време - моето работно време е от 10 часа, при което аз имам време сутрин да си приготвя децата за училище, да си свърша нещо в къщи и след това да отида на работа спокойно. С работодателя ми до момента се разбираме много добре, така че ако ми се налага нещо извънредно, примерно тържество, детето ми има тържество и аз трябва да отида на това тържество, за да дам подкрепа. И нямам проблеми да отсъствам, но след това връщам часовете. Може да остана до по-късно. Имало е дни, когато, .... например вчера съм правила лятно кино и лятното кино е до 11 часа.
Така че има гъвкаво работно време тук при нас и затова съм и започнала тази работа. Да може да ги съчетавам.
- Всъщност, и ти спомена, в организациите, в бизнесите е важно да се намери някакъв баланс между нуждите на бизнеса, между нуждите на организацията и грижите, които се налага да полагат в дома си служителите. Би ли насърчила работодателите, особено в град като нашия - малък град, с не чак толкова, пък големи възможности за така качествени кадри, които да се назначават. Би ли насърчила работодателите да помислят за варианти, в които се предлага по-голяма гъвкавост за служителите?
- Аз, тъй като съм израснала в семейство, в което винаги сме имали служители, и най-дългият ни служител е над 15 години вече при нас, в строителната фирма. През нас са минали много хора и наблюдавам, че един работодател трябва да изпитва емпатия към служители, да проявява разбиране за това, че те имат семейство, че имат и личен живот, защото се са фокусирали, че сега е летния период, има най-много работа, денят е по-голям и от този работник му зависят много пари. Но е важно да се грижим и за служителите. Хората са хора и имат нужда от сън, но понякога се случва да закъснеят - примерно детето сутринта ще плаче, пък не иска да се облече, но това трябва работодателят да го разбира и да каже „Добре!“. Но не и служителите да прекаляват. Трябва да си има правила и граници.
- В продължение на тези твои размисли по отношение на отговорностите на работодателя, по това да разбира нуждите на служителите включително и в нуждите за полагане на грижи нашият проект CAREdiZO създава едни много интересни обучения, обучетелни практики и дигитални инструменти насочени към работодатели. И съвсем скоро те ще бъдат на разположение на служителите човешки ресурси във фирмите, на директорите. И ще ви държим в течение за това в рамките на нашите подкасти и страницата на проект CAREdiZO.
Да заключим този епизод с едно послание, което би искала да отправиш към майките, а може би и към цялото общество, включително и работодателите.
- Ами съветвам майките да бъдат самостоятелни, за да може да бъдат по-спокойни и по-свободни.
Съветвам също и работодателите да изпитват повече емпатия към своите служители. И не всичко е пари! Отношението е всичко!
Благодаря много за участието в този епизод.
Аз съм Наташа Заранкова и очаквам всички вас в следващия епизод на подкаста Споделена грижа. Подкастът е създаден от Национална мрежа за бизнес развитие по проект CAREdiZO - Водена от грижа иновация за прилагане на равенството между половете в дома, микропредприятията и микроорганизациита на гражданското общество, финансиран от Европейския съюз в рамките на програма Граждани, равенство, права и ценности.
Проект CAREdiZO се изпълнява в рамките на програмата CERV на Европейската комисия, като сътрудничество между следните организации: Challedu (Гърция), WHEN (Гърция), MOTERU INFORMACIJOS CENTRAS (Литва), Национална мрежа за бизнес развитие (България), Средиземноморски институт за изследвания на пола (Кипър).
Проектът се финансира от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейската комисия-ЕС. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия носят отговорност за тях. Код на проекта: 101191047 – CAREdiZO – CERV-2024-GE..