Подкастът ни „Споделена грижа“ продължава с епизод 7 – „Грижата в медиите“, където разговаряме с журналистката Маргарита Енчева. Тя има и друга роля в малката си общност – да помага на жени с рак, а всичко започва от местна медия, които тя ръководи. Слушайте ни – на https://open.spotify.com/episode/3B3WgQD3yELwI6DLnDiGjk
Транскрипт на епизод 7
Здравейте! Вие сте в Споделена грижа, където говорим за отговорностите по полагане на грижа и тяхното равно разпределение. Подкастът ни е част от проект CAREdiZO, който цели да се преодолеят различията между половете по отношение на полагането на грижи и да се насърчат практики за равенство в дома, в микропредприятията и малките организации на гражданското общество. В днешния епизод насочваме поглед към медиите, които са, така да се каже, огледалото на живота, за да видим там отражението на грижата.
Когато говорим за грижа, обикновено мислим за нещо много лично, за семейство, за деца, близки, всичко това, което се случва зад вратите на дома. Но грижата не свършва там. Тя излиза навън, в обществото, в икономиката, в политиката и всъщност е въпрос, който засяга всички нас.
Но виждаме ли я достатъчно в медиите? Задаваме тези въпроси на Маргарита Енчева, журналист с дългогодишен опит и също и обществена личност, приела за своя кауза подкрепата за онкоболни жени.
- Добре дошла в споделена грижа! Какво място заема грижата в публичния разговор днес?
- Грижата като понятие е твърде широко и обикновено е свързано с социалните отношения в обществото, не само в семейството. Чудесно е, че участваме в такъв проект, че все пак се говори по темата. Ако не всичко е свършено, поне нещо започва да се говори. За съжаление в нашето общество съществува една стара поговорка – моят дом е моята крепост. И когато стане въпрос за отношенията в семейството, за това кой поема грижата и тежеста в семейните отношения, обикновено мъжете казват да, аз работя, аз имам по-високо заплащане, изкарвам парите в семейството, жена ми може и да не работи, а пък ако работи това, че тя се грижи за децата, че трябва да изкара още един работен ден като се прибере след работа, някак си се приема като нещо общо, като нещо което жената така или иначе трябва да го свърши. За съжаление съществува като народо-психология в нашето общество, в българските семейства. Доброто е, че все повече млади бащи, млади мъже поемат част от грижите, поне за децата, ако не друго, поемат част от грижите в семейството, но все още това се гледа като някакво изключение, а не общо приета практика или традиция.
Така и в медиите, обикновено медиите обръщат внимание на проблема грижа тогава, когато става въпрос за някакъв инцидент, примерно случва се нещо с детето, по невнимание на родителите, или пък тогава когато става въпрос за грижа за болни в семейството, болни родители или пък болни деца, не дай Боже. Тогава медиите се опитват да се намесят и обикновено не твърде, как да кажа, деликатно, а търсейки по-скоро сензацията. За съжаление, фактите говорят това.
- Смятате ли, че медиите създават по някакъв начин представа за това, кой трябва да се грижи?
- За съжаление, медиите не могат да възпитават. Излишно е да си мислим, че една публикация, един репортаж, едно интервю могат да променят мисленето у хората. Медиите са това средство, което отразява действителността, т.е. това, което се случва днес, което се е случило вчера или което очакваме да се случи утре. Медиите не могат да възпитават семейството. Така че, излишно е да разчитаме, че медиите могат да създадат някакви нови стереотипи. С примери и със специална кауза, медия би могла да помогне в създаването на някакви нови правила на грижа и отношение в семейството, но това не е основната функция на медиите. Медиите отразяват това, което се случва. Едва ли могат да променят мисленето на един човек, който така или иначе до 20-та, 30-та си година е живял в едно семейство, в което има някакви създадени отношения. Той приема модела на отношения от неговите родители, тя приема модела на отношения от нейните родители и така или иначе колелото продължава да се върти. Рядко са случаи, в които хората се замислят, че биха могли нещо да променят. Просто всичко тръгва от семейството, колкото и да ни звучи банално и традиционно.
- Забелязва се обаче едно индиректно включване на темата за грижите в медийното съдържание. Например в рекламата, които са... рекламите са много влиятелни, когато става въпрос за изграждане, за представяне на някакви образи. Например, жена в рекламата може да се види често в образа на домакиня, която чисти, мие и се грижи за децата. В този смисъл реклами, социални медии, инфлуенсърско съдържание по какъв начин също допринасят за едно стереотипно представяне на образите на грижата?
- Може би е точно така, защото ролята на рекламата е да продава, не да възпитава. Това, колкото и да ни звучи комерсиално, е всъщност точно това. Майката домакиня, майката в ролята на жената, дето може всичко, продължава да битува в рекламни клипове, в рекламни послания. Тук може би е ролята на рекламистите, когато искат да бъдат по-оригинални, биха могли, ако имат такава цел и кауза, да повлияят на обществените нагласи. Тоест да оставим мама, че тя е човека, който не само се грижи за семейството, човека, който вкъщи трябва и да си почине. Или пък да остави бащата да се занимава с домакинската работа, а пък тя да се забавлява с децата.
По-рядко приет е другият модел. Мама готви, мама чисти, тати играе с децата футбол, примерно, когато има момчета. Това все пак е някаква помощ в семейството. Наистина общуването с бащата в семейството е важно. Особено когато в семейството има момчета. Общуването с бащата е изключително важно, така и с момичетата.
Трябва просто ролята на двомата родители да е някак си балансирана. Рядко се получава в нашите семейства. Отново пак ще се върна заради традицията. Макар, че много приятно е, когато срещнеш един баща с количка. Случва се вече и това е някаква стъпка в промяна по отношение на грижата в семейството между двамата родители. По отношение на инфлуенсърството, понеже това е просто усещане.
Инфлуенсърството, съжалявам за израза, не е професия, която се учи, а това е емоция. По-скоро е емоция. И аз така решавам, аз така ще го напиша, аз така ще го споделя. Нищо лошо в това. Но погледът от страни, че - аха, тя е инфлуенсър - в обществото е малко скептичен. Тоест - аха, тя, вместо да си гледа децата, се занимава да публикува неща в собствения си сайт, или на страничката си във Фейсбук, или си е създала мрежа от последователи. И кой се грижи на тази жена за децата? Това е, как да кажа, критичното отношение към хората. Има добри инфлуенсъри, които преследват една кауза, но просто да споделяш, даже отдавна остарелия сайт БГ Мама, съжалявам, че го рекламирам така, много полезни неща, много практични неща, които могат да помогнат на майките. Другият въпрос е, че, май от, как да кажа, навлизайки сериозно в темата за инфлуенсърството, ти малко оставяш назад грижата за децата.
Моето лично мнение е такова, може би не е точно така, и не при всички е така, но има едно залитане, от което, не печели семейството, губят децата. От едно общуване нормално с родителите си, а не дигитално.
- Ако медиите могат да научат обществото на нещо за грижата, какво всъщност трябва да бъде - в посока саможертва или в посока споделена отговорност?
- Определено трябва да бъде добрият пример. Добрият пример от ежедневието ни, добрият пример на споделената отговорност, добрият пример на неприемането на жертва от страна на някой от семейството, което е поел всичките грижи в семейството.
Позицията на жертва не се приема добре от околните. Макар че човек би могъл да изпадне в такава позиция, че трябва да се грижи, примерно, за децата, за болната майка, или за болния баща, или пък свекърва, свекър. Обикновено всички тези грижи попадат на главата на жената в семейството. Но все по-често и мъжете се включват в такава грижа. Може би добрият пример е единственото, което би могло да създаде някакво, как да кажа, отношение на равенство в семейството между половете.
От друга страна пък добрият пример не е печеливш по отношение на медиите. Добрите новини са винаги последни в едно, примерно, телевизионно или радиопредаване. Добрите новини са на последната страница на вестника или в интернет страницата.
Те не продават, те не продават, те не носят принос. За съжаление обществото ни живее в такива отношения. Значи продава скандала, продава агресията, продава нещо драматично, което се е случило. С дни се говорят такива теми. А нещо добро? Има такива предавания. Не искам сега да цитирам – БНТ имат едно такова хубаво предаване, така някъде около пет часа след обяд. Но изискват изключително много усилия. Може би, защото там е държавна телевизия - все пак има някакво финансиране от страна на държавата. Може да си позволи този лукс да прави предаване с добри практики, предаване с добри примери от живота, а не обратното. Защото, пак ще повторя, добрата новина не продава. За съжаление е така. Аз го гледам чисто професионално. Хубаво е да ги има такива неща.
Но дали семейството обръща внимание на такива неща? Ще споделя мой опит. Примерно в интернет страницата, която ние поддържаме, и във фейсбук страничките в социалните мрежи, най-много харесваният получават лошите новини. За съжаление. Но пък, след като искаш да си популярен, щеш не щеш, трябва и тях да ги публикуваш.
Аз лично никак не обичам да пиша за лоши неща. Вътрешно, макар че съм човек с много дългогодишен опит, за тежките драми, за лошите неща, за лошия пример, пиша много обрано, а това губи читатели. Плащаш си за пристрастието. За съжаление е така.
- Казахте, че предпочитате всъщност добрите новини и сте се постарали за много добри новини през всичките тези години. Бихте ли ни разказали за своя опит в това от журналистика да преминете към една подкрепена обществена кауза, именно създаването на вашата асоциация Хроника против рака? И как помощта за онкоболните жени стана ваша кауза, с която и възпитавате обществото в региона?
След като човек се убеди, че само с медия е трудно да създава нови приоритети в обществото, трябва да опита и друг начин. Може би желанието и опита да променим нещо в обществото - за това ми помогнаха моите дъщери някога, като едни млади момичета, които мислят различно. Идеята беше тяхна, не моя. „Майко, стига с това вестник, опитай с нещо различно, да направиш така, че хората да... да можеш да им помагаш по някакъв начин.“
Вестникът е малък. Регионално издание, още тогава излизаше и на хартия, и в интернет, трудно може да се помага. Вестникът разчита на реклама, естествено, за да се издържа. Няма други приходи. Особено когато става вече и извън продажбите, които спряха за малките медии. Може би това някак си ме амбицира да опитаме да направим нещо различно. Пак да е свързано с вестника. Звучеше малко страшничко хроника срещу рака, малко върви като на война. Ама ние искаме да преборим едно тежко заболяване, което с годините, слава Богу, намира все повече лечение и изход. Може би заради това го създадахме. Интересно беше това, че много жени с... как да кажа, с обществена отговорност и познати в нашия малък град, там където се издава вестникът, решиха да подкрепят тази моя идея и до ден днешен са заедно с мен.
Помагаме, да, помагаме. Удовлетворението е голямо, напрежението е доста голямо, но пък радваме се, че хората ни подкрепят. Не само ученовете на нашото сдружение, а обществото като цяло.
Всичките наши инициативи за набиране на средства, които са просто признак на човешко отношение, признак на тази дума съпричастност или емпатия, както казваме. Хората от сърце се включват и това някакси на човек му дава сила и амбиция да продължи напред, макар че е много трудно. По-трудно е може би в работата с онкоболните жени, но слава на Бога, те вече се отварят, опитват се да споделят това, което са преживели, за да могат и други жени, които са така или иначе се срещнали с тази болест, да споделят своят опит, да научат нещо добро и различно.
А пък най-голямото ми удовлетворение е, че когато преди 4-5 години почнахме да разширяваме своята дейност и поканихме в нашите големи инициативи да се включат училища, детски градини, естествено с програма, с нещо различно или пък с участие на семействата, които ще приготвят нещо вкъщи и ще го представят на нашите базари. Сякаш обществото се отвори към тая тема за благотворителността и хората го правят не от задължение, а просто от сърце. Не можем да си позволим даже да подминем, да не правим такива събития, които всъщност са и нашия основен източник на приходи, за да можем пък после ние да помагаме на онкоболните жени.
Това е може би удовлетворението от тази работа. Така че грижата за онкоболните жени е част от всичките ни дейности. Не само грижата, а съпричастието на обществото към техните проблеми.
Т.е. ние се опитваме да учим хората на благотворителност и най-вече децата.
- Всъщност това е много важна стъпка в помощта и във възпитанието на следващите поколения към емпатия. Представяме си, че в дома на тези жени, които имат заболявания, грижата изисква много повече за техните семейства и за тях самите. Какви са предизвикателствата пред жените със заболявания, когато едновременно те трябва да се грижат и за съмейството, а и в някои случаи да продължават да работят?
- Наистина тогава става много трудно. Не бих казала, че е лесно на някой и да работи, и да се лекува от заболявания. Когато вече е в ремисия или когато се е излекувал, тогава е съвсем друго. Имаме такива жени, които после при нас се включват, които са преживели болестта или пък имат близки, които не са успели да се преборят с болестта, които се включват при нас като доброволци. И това са ни най-добрите доброволци в такъв аспект. Една болест е голямо натоварване в семейството.
Грижата трябва да се поема от някой друг. Ако майката е била тази, която всичко е поемала, просто животът налага, колкото и да не ти е приятно да се занимаваш и с такива неща, ти си принуден, животът ти налага да приемеш това, че трябва да поемеш и другата грижа. Другата грижа, тази, която вече болният ти партньор примерно не може да я приеме. Имам наблюдения за семейства, които са ми мои лични. Когато има болен човек в семейство и обикновено болно дете, това се отразява много зле на партньорските отношения. Обикновено бащите, дано не звучи много феминистки, но се страхуват. Даже има бащи, които бягат, оставят майката сама да се грижи за болното дете, стига се до разводи, до раздели и така нататък. Много е трудно. Много е трудно. Жените... Не искам пак да залитам в тази насока, но жените, като че ли се чувстваме по-гъвкави, по-устойчиви, бих казала, че това е изход от ситуацията. Напротив. Напротив. Това би трябвало ... някакъв проблем да скрепи семейството, но това много често се отразява отрицателно на семейните отношения.
- А наблюдавате ли разбиране от работодатели, от различни институции, от организации, тогава, когато става въпрос за уязвимите групи? Има ли демонстриране на такава социална отговорност?
- По-скоро финансова помощ биха осигурили работодателите. Такива са моите наблюдения. Има организации, в които ...., обикновено това са някакви администрации или други институции, които заделят някакъв фонд, с който биха помогнали в определена ситуация на свой служител, на свой работник, когато изпадне в такава уязвима ситуация. Но съществува все още и практиката, която за съжаление е обща, че трудно ще наемем жена, която е с малки деца, защото знаем какво ни очаква. Очаква ни отсъствие, болнични... Дори в аспекта на това, че вече имаме възможност пък да наемем човек, който може да работи от вкъщи. Така че работодателите също са хора и също биха искали да ползват труда на определен професионалист, а в същото време да му оставят възможност да поеме грижи, които така или иначе животът му е наложил, така или иначе трябва да ги изпълнява. Това може би е доброто, което ни остави Ковид-а - доброто, което ни остави. Възможностите, умението да можеш да създадеш едно гъвкаво работно време на човека, който така или иначе е изпаднал в такава ситуация, да може той хем да е полезен в работата си, в същото време да е полезен и в семейството.
Доброто е това, че отваряме все повече и повече хора да мислят, че да, това се е случило на едно семейство днес, утре може да се случи в моето семейство. Просто емпатия. Колкото и думата да е малко да звучи не толкова по-български.
- Действително емпатия е като че ли ключовата дума във всичко и в грижата и в живота в нашето общество.
Благодаря Ви за това, че разказахте за Вашия силен пример за това как медия стои в основата на изграждане на по-отговорна среда към хората със здравословни проблеми, към жените с онкозаболявания и семействата, които са засегнати от тези проблеми. Така всъщност показахме и допирната точка. Медии, общество, отговорност на обществото и грижата.
- И аз благодаря за това интервю. Като съществуват такива проекти, както казах в началото, те по един много специален начин помагат на обществото. Тоест, съществува проблем и ние не го замитаме под килима, говорим за него, опитваме се нещо да променим.
Нашата работа е една малка част от това, което се случва в обществото, но с такива мънички дейности и малки инициативи, може би голямата промяна ще се случи. Да бъдем оптимисти.
- С оптимизъм и добрия модел от медия към грижа се разделяме в този епизод на Споделена грижа.
Аз съм Наташа Заранкова и ви очаквам в следващите епизоди.
Подкастът е създаден от Национална мрежа за бизнес развитие по проекта CAREdiZO, Водена от грижа иновация за прилагане на равенството между половете в дома, микропредприятията и микроорганизацията на гражданското общество, финансирано от Европейския съюз в рамките на програма Граждани, равенство, права и ценности.
Проект CAREdiZO се изпълнява в рамките на програмата CERV на Европейската комисия, като сътрудничество между следните организации: Challedu (Гърция), WHEN (Гърция), MOTERU INFORMACIJOS CENTRAS (Литва), Национална мрежа за бизнес развитие (България), Средиземноморски институт за изследвания на пола (Кипър).
Проектът се финансира от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейската комисия-ЕС. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия носят отговорност за тях. Код на проекта: 101191047 – CAREdiZO – CERV-2024-GE..
Подкастът Споделена грижа е част от CAREdiZO кампанията за равенство между половете в отговорностите по полагане на грижи и на работното място. В епизод пет разговаряме с Тома Мачев за регламентите на европейско и национално ниво, свързани с полагащите грижи.. Слушайте разговора тук https://open.spotify.com/episode/4UxL4DA0mvHkS99Cz0DOil
Транскрипт на епизод 5
Здравейте, аз съм Наташа Заранкова и съм отново с вас в новия епизод на подкаста Споделена грижа. Както знаете, това е подкаст насочен към равното разпределение на отговорностите по полагане на грижи. Той е част от проект CAREdiZo, финансиран по програма Граждани, равенство, права и ценности на Европейския съюз.
CAREdiZo подкрепя политики съобразени със семейството, насърчава мъжете да участват в полагането на грижи и подчертава стойността на грижите в обществото и бизнеса. Дейностите му включват изследвания, семинари за съвместно създаване, обучителни програми и разработване на дигитални инструменти като образователна игра и подкасти насочени към борбата със стереотипите и насърчаване на равенството. Заедно с Национална мрежа за бизнес развитие от България в проекта са включени и партньори от Гърция, Кипър и Литва.
Днес разговаряме с Тома Мачев, финансов експерт и бизнес консултант в Бизнес инкубатор – Гоце Делчев. С него ще обсъдим националната правна рамка на грижите и как тя се отнася към работодателите и служителите и как се гарантира правото на мъжете да полагат грижи в дома.
- Здравейте! Нека да обсъдиме какви са европейските директиви по отношение на грижите, които жените и мъжете полагат в дома си и по какъв начин се гарантира равното споделяне на този скрит труд.
- Здравейте! В европейската политика има два основни стълба. Единият е директивата за равновесието между професионалния и личния живот, която е направена през 2019 година и европейската стратегия за грижи, приета 2022 година. Първата директива от 2019 година задава задължителни минимални стандарти.
Тези стандарти пряко засягат ежедневието на работещите. Тази директива въвежда първо отпуск по бащинство. Той е минимум 10 работни дни около раждането на детето, които са платени на нивото на болничните. Целта е бащите е да бъдат включени в грижите още от първия ден.
Другото е родителски отпуск, който е непрехвърляем. Тоест всеки родител има право на 4 месеца родителски отпуск, като два от тях са непрехвърляеми и платени.
Ако бащата не ги използва, семейството ще ги загуби. И това е един стимул за мъжете да останат вкъщи със своите деца.
Другото от тази директива са гъвкави работни схеми. Право на родителите на деца до 8 годишна възраст и на болногледачите да поискат гъвкаво работно време, дистанционна работа или намалено работно време.
Относно втората задължителна директива, по-точно европейската стратегия за грижи от 2022 година, тя надгражда правната рамка с по-широки социални цели. Едното е преодоляване на стереотипите. Това е насърчаване на един обществен дебат, че грижата е отговорност и на двамата партньори, не само на жената. Другото е инвестиции в услуги. Това означава, че Европейския съюз призовава държавите да инвестират в достъпни детски градини и дългосрочни грижи за възрастни хора, за да може семейството да разчита на външна помощ, а не само на неплатен труд у дома.
Третото, за което се сещам, това е признаване на неформалните болногледачи. Тоест, това са едни насоки за държавите да осигуряват социално осигуряване и пенсионни права на хората, които напускат работа за да се грижат за своите близки. Относно това как се отразява на работното място всички тези неща, промяната в европейските правила трансформира корпоративната култура по няколко начина.
Единият начин е намаляването на така нареченото наказание за майчинство. Тоест, когато и бащите започнат да отсъстват от работа за грижи, работодателите спират да възприемат само жените като рискови служители и това изравнява шансовете за кариерно развитие.
Другото е промяна в мениджмънта. Като тук мениджърите се обучават да управляват своите екипи, в които гъвкавостта е норма, не е изключение. Фокусът се измества от присъствие в офиса към реално получени резултати.
Трето нещо което се сещам - това е трансформация на социалните пакети. Тоест компаниите все по-често включват допълнителни дни за грижа или подкрепа за психично здраве като част от своите политики за задържане на кадри.
Другото е икономическа активност. Това са едни мерки, чрез които се цели включването на милиони жени в пазара на труда, които в момента са икономически неактивни поради липса на баланс.
- И как се отразяват тези нови европейски директиви в българското законодателство?
- България е страна, която е членка на Европейския съюз и тя е длъжна да спазва основните изисквания на директивите и по-специално на директивата от 2019 година, където тя прави големи промени, най-вече в Кодекса на труда и Кодекса на социалното осигуряване, които влязоха в сила през август 2022 година. Конкретните стъпки за това, например, правото за гъвкави работни схеми, което е регламентирано в член 167 буква Б от Кодекса на труда. Имаме тук нов вид платен отпуск за бащите, член 164 от Кодекса на труда, ако не се лъжа.
България тук въведе правото на бащата или на осиновителя на платен отпуск за отглеждане на дете до 8 годишно възраст, който е в размер на 2 месеца. Тук целта е тези 2 месеца да не могат да се прехвърлят на майката и законът стимулира бащите да се включат активно в грижите за своите деца. Заплащането през този период на бащата е както при майката. 780 лева сега ще се актуализира спрямо новите бюджетни параметри.
Другото е разширяване на защитата при уволнение. Българското законодателство вече третира по-строго случаите на неблагоприятно третиране. Ако служител, например, бъде уволнен или пренебрегнат за повишение, след като е поискал такова гъвкаво работно време или е ползвал отпуск за грижи, той може да потърси защита по Закона за защита от дискриминация. Директивата тук наложи тежестта на доказване да падне върху работодателя. Т.е. работодателя вече трябва да докаже, че уволнението не е свързано с упражнените права за баланс между работа и личен живот.
- Говорихте много за бащите …, бихме искали да изясним какво казва Закона за хората, които работят и в същото време трябва да полагат грижи за близките си. Кои лица попадат в категорията лица полагащи грижи според българското законодателство?
- В българското законодателство терминът лица полагащи грижи предимно се дефинира в рамките на трудовото право, основно след промените в Кодекса на труда от 2022 година, които целят да постигнат по-добър баланс между професионалния и личния живот. Според Кодекса на труда, параграф първи от допълнителните разпоредби, лице, което полага грижи или лице полагащо грижи е работник или служител, който полага лични грижи или подкрепа за родител, за дете, за съпруг, за друг роднина по права линия, братия, сестри.
За да попадне едно лице в тази категория пред закона, трябва да се изпълни следните определени критерии: например, сериозна медицинска причина. Роднината трябва да има нужда от грижа или подкрепа поради сериозна медицинска причина.
Трябва да има и доказателство на тежест, т.е. нуждата от грижа обикновено се доказва с медицински документ, например, протокол от лекарска комисия или решение на ТЕЛК. А какви права имат лицата, полагащи грижи според законодателството? Относно тези лица, статутът им дава право на определени облекчения в трудовия процес. Например, на промени в начина на работа. Член 167 буква Б от Кодекса на труда регламентира, че работникът има право да предложи на работодатели си промяна за определен период от време, която промяна е свързана с продължителността на работното време, например, преминаване на непълно работно време, или разпределението на работното време, гъвкаво такова работно време, или пък дистанционна работа, или работа от разстояние. Относно ...., има отказ от извънреден труд. т.е. работници, които полагат грижи за болни членове на семейството си, могат да откажат полагане на такъв извънреден труд.
Това е регламентирано в членът 147, алинея първа от Кодекса на труда. Също така има и отказ от нощен труд. Имат право тези лица да откажат нощен труд, освен ако не са дали писмено съгласие за това.
Тук важно е да се прави едно разграничение между лице, полагащо грижи - според Кодекса на труда, това е човек работещ на трудов договор, и личен домашен асистент по Закона за личната помощ. Личният асистент това е лице, което предоставя услуга на хора с увреждания и получава възнаграждение за това. Това възнаграждение идва от държавния бюджет, въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите на човека с увреждания.
- Всъщност много служители не знаят, че законът им дава право да поискат гъвкаво работно време, за да се грижат за близък. Какви могат да бъдат най-честите причини, поради които работодателите отказват такова искане от служител? И как законът защитава служители в тия случаи?
- По принцип Законът не изборява изрично причини, по които могат да се откаже това искане за гъвкаво работно време, но в практиката работодателите най-често се мотивират с някакви организационни или технически затруднения. Например, ако характерът на работата е такава, че позицията изисква физическото присъствие, например, ако човекът работи като касиер, охрана, работник на някаква поточна линия или е свързана с работа с клиенти или строго определени часове, тогава наистина работодателят се мотивира с точно този тип изискване и отказва да въведе гъвкавото работно време.
Другото е, например, ако има някаква липса на технологична обезпеченост, т.е. при искане за работа от разстояние работодателят може да твърди, че няма сигурна връзка или няма софтуеър за такъв отдалечен достъп. Или пък ако има някакво нарушаване на работния процес, може да има риск от неспазване на крайни срокове или невъзможност за екипна координация, ако, например, служителят работи в нетипични часове. Също така друга мотивация са финансовите разходи, тъй като са необходими допълнителни инвестиции за осигуряване на условия за дистанционна работа.
- И как, всъщност, законът защитава служителите при такива ситуации?
- По принцип, в закона няма някаква гаранция, че ще получите това, което искате, но тук той ви дава едно право на преговори и ви защитава от едно произволно пренебрегване. Какво имам предвид? Това е, че първо има едно задължение за мотивиран писмен отговор, което е регламентирано в член 167 буква Б алинея 4. Тоест това означава, че работодателят е длъжен в срок до 14 дни да отговори писмено на вашето предложение. Ако евентуално той ви откаже, той не може просто да каже не. Отказът трябва да бъде мотивиран. Това означава, че работодателят трябва да посочи конкретни причини, поради които искането не може да бъде удовлетворено. Другото е право на връщане към първоначалния режим. Тоест, ако вече сте договорили такова гъвкаво работно време, имате право да поискате връщане към стария си режим на работа. И то преди изтичане на договорения срок. Ако обстоятелствата, например, са наложили някаква промяна и вече са отпаднали тези обстоятелства.
Другото, което го има в закона, е защита срещу дискриминации и неблагоприятно третиране. Тоест работодателят няма право да ви наказва, да ви уволнява или третира по-лошо, само защото сте упражнили това право да поискате гъвкавост по член 167 буква Б. Ако смятате, например, че отказът е злонамерен или необоснован, винаги може да се обърнете към изпълнителна агенция Главна инспекция по труда.
- Какво можем да посъветваме служителите, когато искат да направят такова споразумение с работодателите си?
- Основите съвети, които мога да дам е, първо да подавате искането си писмено. Тоест винаги да използвате официален документ, някакво заявление, за да може да тече този 14-дневен срок за отговор. Другото е да бъдете конкретни. Трябва да предложите вариант, който да минимализира пречките за фирмата. Например, ще работя от 7 до 15.30 часа, вместо стандартно време, за да мога да поема грижите вечер. Друго, което се сещаме е да прикачате медицински документи, да докажете сериозната медицинска причина за съответния роднина, за да може да влезете в обхвата на закона. Ако все пак работодателят системно отказва без реални аргументи, това може да бъде сигнал за липса на подкрепяща фирмена култура, което е повод за консултация с юрист или някакъв синдикален представител.
- Тема на нашите подкасти, в които се опитваме точно това да направим - да насърчим работодателите да разбират нуждите от полагане на грижи на работниците, на служителите си. И затова се надявам повече работодатели да изразят интерес към тази тема и да слушат нашите подкасти, да се включват в обученията, които проект CAREdiZO специално разработва за малките фирми и малките организации. Какви според Вас ще бъдат ползите за работодателите за бизнеса и организациите, тогава когато те са по-ангажирани с подкрепа на служителите, които имат някакви отговорности за грижите в дома?
- Един от основните проблеми на бизнеса по принцип това е текучеството на персонала. Много трудно е да се запази един опитен служител и разходите за намиране и обучение на нов кадър често надхвърлят 6-9 месечни заплати и по този начин бизнесът, чрез запазването на един опитен служител, си спестява тези средства за наемане, за обучение на нов служител. Тук трябва да кажем, че служителите, които са лоялни и получили някаква подкрепа в този труден момент, в последствие проявяват по-висока лоялност и са склонни на някакви допълнителни усилия за фирмата в бъдеще време.
Другото, което се сещам е, че служителят може да бъде много по-ефективен, когато му се позволи да използва тази своя ..., как да кажа, .... когато служителят физически е в офиса, неговите мисли са при болния близък, не мисли толкова за производствения процес и производителността съответно е минимална. А тук гъвкавостта му позволява да бъде по-ефективен тогава, когато действително може да се фокусира. Компаниите, които подкрепят ..., също така привличат доста по-талантливи кадри на пазара на труда.
- Да, може би наистина това е ключът към създаване на една по-добра екипност в фирмите. Тогава, когато фирмата, била тя малка фирма, организацията наистина застават на страната на служителя и му помагат да балансира задълженията в дома по грижите за близките си и работата във фирмата или в организацията.
Благодаря ви за всичките тези разяснения!
Надявам се сме полезни както на бизнеса, така и на служителите, които имат нужда да полагат повече грижи в дома си.
- Благодаря и аз! Беше ми приятно да коментираме тези важни, наболели въпроси.
Ще продължим да говорим по темата за грижите и в следващите епизоди на подкаста Споделена грижа. Припомням, че подкастът е създаден от Национална мрежа за бизнес развитие по проект CAREdiZO - Водена от грижи иновация за прилагане на равенството между половете в дома, микропрeдприятията и микроорганизациите на гражданското общество, финансиран от Европейския съюз в рамките на програма Граждани, равенство, права и ценности.
Проект CAREdiZO се изпълнява в рамките на програмата CERV на Европейската комисия, като сътрудничество между следните организации: Challedu (Гърция), WHEN (Гърция), MOTERU INFORMACIJOS CENTRAS (Литва), Национална мрежа за бизнес развитие (България), Средиземноморски институт за изследвания на пола (Кипър).
Проектът се финансира от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейската комисия-ЕС. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия носят отговорност за тях. Код на проекта: 101191047 – CAREdiZO – CERV-2024-GE..
В периода 13-15.01.2026 се проведе онлайн обучение за обучители в рамките на проект CAREdiZO. В него се включиха обучители от всички партньорски страни, както и партньорите по проекта.
Целта на семинара беше:
- Представяне и консолидиране на резултатите от изследването
- Трансфер на поуките, извлечени от семинарите за съвместно създаване и живите лаборатории
- Представяне на разработените образователни материали
- Подготовка на обучителите за предстоящото обучение
- Проучване на конкретни стратегии за ангажиране на микропредприятия, микро-ОГО и служители (мъже и жени);
- Засилване на застъпническото измерение на проекта.
Обучението започна с обсъждане на данните от изследването и свързването им с методологията на обучение. Много ценно беше споделянето на опит от семинарите за съвместно създаване и живите лаборатории, които се проведоха в партньорските страни по-рано миналата година.
Ключова задача беше запознаването на обучителите с образователните материали, разработени по проекта. Те имаха възможност първи да тестват основната част от нея - „Сериозната игра“ за директори/HR персонал, „Сериозната игра“, насочена към мотивацията на мъжете да поемат ролята на полагащи грижи, и електронния курс. Участниците изразиха като цяло голямо удовлетворение и много добра перспектива за прилагане на практика на образователните материали.
Следващите стъпки на партньорството, базирани на обратната връзка от обучителите, са усъвършенстване на обучителните ресурси и подготовка за реализиране на обучението.
Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA като финансиращ орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
Партньорите по проект CAREdiZO подготвиха втори информационен бюлетин. Той е насочен към представяне на основните дейности по проекта и резултатите от тях, като най-силно присъствие е темата за серията от съвместни лаборатории/работилници, фокусирани върху грижите, заетост та и баланса между работа и личен живот. Такави бяха проведени и в България през октомври 2025 г. Читателите могат да се запознаят с опита в другите страни и до какъв ценен опит са достигнали те чрез тези събития.
Линк към Бюлетин 2
Проектът се финансира от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейската комисия-ЕС. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия носят отговорност за тях. Код на проекта: 101191047 – CAREdiZO – CERV-2024-GE.
На 29.10.2025 Национална мрежа за бизнес развитие проведе в Гоце Делчев втори CAREdiZO уъркшоп от серията Уъркшопи за равно споделяне на грижите. Специфичната тема бе „Адаптиране на работните места към нуждите на служители с отговорности по грижите“.
В рамките на събитето продължихме работата с бизнеси, граждански организации, институции и експерти ангажирани със социални дейности, трудови отношения и подкрепа за общността в насока осъзнаване на потребностите за адаптиране на работната среда и възможности за реализиране.
- Добри практики за малки бизнеси и организации с подкрепа на грижата и равенство между половете по отношение на съвместяване на работата и грижите
- Инетерсни дискусии и работа на първия CAREdiZO уъркшоп
- CAREdiZO: Уъркшопи за равно споделяне на грижите в дома и семейството
- Стойността на грижата - CAREdiZO подкаст, епизод 4 с Валентин Атанасов