Какви предизвикателства срещат микро-бизнеси и организации, когато техните служители съвместяват работата с грижите в дома? Какво могат да направят работодателите и кой друг може да се включи, за да стане средата по-благоприятна за грижещите се служители? Разговаряме с Росица Джамбазова, директор на Бизнес инкубатор - Гоце Делчев за политиките за подкрепа на грижата. Чуйте епизода тук- https://open.spotify.com/episode/2ouT3Uj8qgRtErIdjRN8fj?si=B-YI8R2rRpeiL8cClu5YNA 

 Транскрипт на епизода:

Здравейте! Вие сте в подкаста Споделена грижа, в който говорим за нуждата от равно разпределяне на отговорностите по полагане на грижи. Подкастът е част от проект CAREdiZO, който цели да се създадат политики съобразени с семейството, които да се прилагат в малки фирми и организации, насърчава мъжете да участват в полагането на грижи и пояснява стойността на грижите в цялото общество. Партньори от България, Гърция, Кипър, Литва направиха вече изследвания, семинари за съвместно създаване на политики, обучителни програми и разработване на дигитални инструменти, като образователни игри, подкасти и други, които насърчават равенството в грижите и икономиката.

Грижата често остава невидима, докато не се окаже, че тя има пряко отражение върху работата. Все повече хора съчетават професионалните си ангажименти с грижата за деца, възрастни родители или други близки, които се нуждаят от подкрепа. Това поставя нови въпроси и пред самите работодатели. Как да създадат работна среда, в която хората могат да бъдат едновременно добри професионалисти и да поемат своите отговорности за грижа. В днешния епизод на подкаста «Споделена грижа» сме с Росица Джамбазова, директор на Бизнес инкубатор - Гоца Делчев. Това е една неправителствена организация, която подкрепя малки, стартиращи бизнеси и други организации.

С нея ще погледнем към темата за грижата от гледна точка именно на фирмите и организациите. Ще поговорим за това как се променя работната среда, какви са предизвикателствата пред работодателите и какви възможности създава по-доброто разбиране и споделенето на грижата.

• Добър ден!

Много хора съчетават работата си с грижата за дете, или възрастен родител, или близък с увреждане или друг член на семейството, който се нуждае от подкрепа. Но това се отразява както на самите служители, така и на техните работодатели. Какви са предизвикателствата за малките фирми и неправителствени организации, когато техните служители съчетават работата с грижата за близък човек?

• Малките фирми и малките организации са най-разпространените в нашата страна и при тях е много по-трудно да се направи систематична политика, защото и разнообразието е много голямо. По-лесно сякаш е за организациите и за такива фирми, които имат повече творчески компонент в работата си, защото тогава могат да работят дистанционно, по-лесно може да стане гъвкавия график за тях и по-лесно с разбирането на работодателя могат да балансират професионалния живот с отговорностите за грижа, за деца или за родители.

Сякаш по-лесно може да се предвиди, когато е необходима краткосрочна грижа, особено при заболяване на дете. Много по-сложно и много по-предизвикателно е, когато заболяването е дългосрочно, когато се изисква постоянна грижа и за дете, и за възрастни родители или родственици. Предизвикателството сякаш най-напред е работодателите да осъзнаят, че ако търсят целенасочено, могат да намерят възможности, могат да намерят начин да използват професионалните умения на служителите си, могат да ги насърчат, така че да полагат качествени грижи и могат да търсят пък и допълнително седействие, допълнителни възможности, които различни местни или национални програми предлагат. Много по-сложен е въпросът, когато се изисква реално физическо присъствие. Например, при продавач-консултанти или такива, които са малки фирми и се изисква присъствие зарад производствен процес, там става изключително сложно, особено при дългосрочни отсъствие. И вече е необходимо планиране и обмислене как да се задържи важният служител и как да се комбинират допълнителните възможности и допълнителните условия със заместване от човек от фирмата или организацията или търсене на външна допълнителна помощ.

• Какви проблеми могат да изпитват фирмите, организациите тогава, когато техни служители трябва да полагат грижи за свои близки в дома, например?

• Най-голям проблем може да бъде, когато служителите трябва да напуснат, за да могат да се грижат дългосрочно за деца и за близки. И тогава опитът, обучението, умението се губят за фирмата, но също така могат да имат включително и финансови загуби, когато отсъства служителят, когато често пъти в критични ситуации липсва и това има отражение в малката фирма. Не само финансово и загуба на клиенти, липсата на служител в обявеното работно време.

Но ако внимателно се обмисли, могат да се търсят пътища, така че да се задържи ценния служител и да се намери баланс, да се намери как работодателя да го подкрепи, за да може да не се загубят ценните служители.

• Защо трябва организациите да се съобразяват все повече със служителите, с грижи? Какво ще спечелят в такава ситуация или пък повече губят?

• Най-малкото европейските директиви предоставят възможност за професионална реализация на хора, които имат такива проблеми в семейството си. От гледна точка на работодателя, поради общите проблеми, липса на кадри, много голямо текучество, бързо смяна на работното място. Ако човек, който има такива задължения в семейството си, е квалифициран, извършва добре професионалните си задължения, има съответните знания и умения, натрупал е опит, той е ценен за фирмата и при подходяща политика, при подходящи подходи, може такъв човек да се задържи, като се предоставят различни възможности. По-гъвкав график, повече насърчаване на екипа, ако работят в екип, да проявят разбиране, да има възможности за преразпределене на функции, когато е необходимо. Ако е резултатно ориентирана организацията, би могла да се намери такъв баланс, да се задържи служителят, а и той ще проявява по-голяма отговорност, защото в тези кризисни времена, когато финансовите средства не достигат, би оценил подадената ръка и гъвкавия подход на работодателя.

• Имате такива политики във вашата организация. Бихте ли споделили реално как работят те?

• При нас има възможност за гъвкаво работно време. Служителят може да избере часовете, в които да бъде в офиса. При задачи, които не изискват физическо присъствие, може да се работи дистанционно, така че да може да предостави грижите на своите близки и да свърши работата си. Може да работи в часове, които са му удобни. Не е необходимо да бъде от 9 до 5. Може да използва подкрепата на екипа за задачи, които са по-сложни и които изискват физическо присъствие, колегите да поемат задълженията му, когато е необходимо. Има политика на изключителна толерантност и разбиране, че това е част от ежедневието. Да се отсъства краткосрочно, да се поискат дни за отпуска, които са в различно време от годината, да може да се прилагат абсолютно гъвкави подходи и по отношение на работното време, и работа дистанционно, и преразпределение на функции.

• Важно ли е за малките фирми или организации от рано да могат да планират такива рискове, такива кризи със служители, които се налагат да извършват грижи в дома си?

• Да, това е част от бизнес-планирането, особено при стартиращи фирми, когато се мисли какви са възможните рискове и как могат да бъдат избегнати. За тези хора, които имат специфични умения и трябва да се грижат дългосрочно за близки, деца в семейството, е възможността да бъдат самонаети, да си създадат собствен бизнес и да работят гъвкаво от вкъщи, така че да имат професионална реализация и да полагат необходимото за качествени грижи за своите близки.

За малките фирми още от самото начало могат да планират какви точно функции, какви точно умения им трябват и да търсят такъв тип хора, като още от самото начало да се планира гъвкав график, част да бъде дистанционно да се работи.

А за тези фирми, които вече са стартирали, при които се е получило, че имат качествени служители, но те трябва да отсъстват по-дълго време от офиса, могат да се обмислят различни варианти. Например, допълнителна квалификация и преквалификация, така че тези служители да извършват необходимите дейности за фирмата дистанционно. Например, счетоводство, което до скоро е било дадено на външна фирма, или въвеждане на артикули в компютърни системи, или някакъв мониторинг на документи. Това би могло да се извърши от този лоялен и добросъвестен служител и да е дистанционно от дома му, като се предостави необходимата техника, или пък да стане умно преразпределение на функциите в екипа, така че физическото присъствие в офиса да се поеме от друг служител, докато този, който полага грижи, да има по-гъвкъв график, да има възможност да работи дистанционно, без това да се отразява финансово или по някакъв начин на професионалните задължения на хората в екипа.

• Какви добри практики има в световен мащаб, които знаете и можете да препоръчате на малките фирми и организации?

• За мен, мисля, че една от добрите практики е това, което прави организацията Manpower, която я има навсякъде в света, да осигури почасово квалифициран служител тогава, когато собственият служител се налага да отсъства по някаква причина. Особено се случва в краткосрочни отсъствия и за предотвретяване на кризи, достигане на крайни срокове и предоставяне на резултати.

Но в България има и много добри възможности да се получат от така наречените социални услуги, да има социален асистент, който да поеме по-дългосрочно или само почасово грижите, които са необходими в семейството, или да се предостави домашен помощник, който да поеме част от задълженията, така че да освободи време и място за избършване на професионалните задачи. Дейностите на тези служители има възможности да се предоставят услуги и от доброволци, чрез различни неправителствени организации, които съдействат за предоставяне на такъв тип социални услуги, когато има възможност за такъв тип деца да бъдат предоставени, например в Гоце Делчев, има възможност да бъдат оставени през деня на грижите на специалисти, докато родителите могат да поемат професионалните си задължения в това време. Биха могли да се възползват и от ваучерната система за повишаване на квалификацията или за преквалификацията, за да се даде възможност да извършват дейности, които позволяват дистанционна работа и по-гъвкъв график.

• Това звучи като една цяла екосистема, в рамките на която могат да се осъществява балансът между работа и грижи за служителите и съответно за фирмите. В този смисъл, кой може да помогне за създаването или за въвеждането на ефективни политики за баланс на грижи и работа в малките организации?

• Когато има разбиране и се търси целенасочено разрешаване на този важен проблем, могат да се намерят и различни начини.

Първо, такава да бъде културата и политиката на фирмата, че да насърчава толерантното отношение и разбирането и предоставянето на различните възможности, които се дават и с гъвкавия график, и с дистанционната работа, и споделяне и преотстъпване на функции, с взаимна заменяемост. Но и самите фирми, зарад това, че са малки, зарад ограничените финансови средства и зарад ограничените човешки ресурси, биха могли взаимно да обмислят и да си помагат, така че когато едната фирма има нужда, техен служител от друга фирма да замести необходимия служител, особено при краткосрочни отсъствия.

Но много е важно правилното насочване, къде да се получи важна и надежна информация. Това са различните институции, социалните грижи, които биха могли конкретно да кажат, че служителите отговарят на условията, да помогнат с подаването на документи, така че да получат почасова външна грижа чрез социален асистент или чрез домашна помощница или други възможности, например за предоставяне на транспорт, за достигане до здравни услуги. И с партньорството с общината, точно хората, които имат най-много нужда да получат тези социални услуги, а пък вземане на отговорното отношение на работодателите и на техните служители, както и включване на различни общностни събития, където се предоставят консултации от специалисти, как да се постъпва в семейството, как да се включва цялото семейство, защото са отговорни и децата, отговорни са съпрузите, отговорни са и близките, да се получава от време на време отмяна, някой друг да поеме грижите, за да може този, който се грижи дългосрочно, да си поеме дъх, да има възможност, той да има и достъп до консултации, достъп до обучение, как е най-добре да се постъпва, какво трябва да се направи, кога е необходимо да потърси специализирана помощ, за да се предотврати това прегряване и да се предотвратят по-големи последствия и за служителите, и за тези, за които се грижат.

• В заключение, нека насочим онези, които се интересуват от създаване и прилагане на практически мерки за подкрепа на служителите с грижи към нашия проект Възползвайте се от създадените ресурси по проекта, сериозна игра за директори, ръководители човешки ресурси, която ще бъде достъпна скоро в платформата на проекта caredizo.eu. Общността CAREdiZO, в която обсъждаме предизвикателства и решения, предстоят скоро обучения, които да помогнат на ръководители на малки фирми и организации да осъществяват практически политики за подкрепа на грижите.

Благодаря за участието на Росица Джамбазова.

Очаквам всички вас в следващия епизод на подкаста Споделена грижа.

Подкастът е създаден от Национална мрежа за бизнес и развитие по проект CAREdiZO. Водена от грижа иновация за прилагане на равенството между половете в дома, микропредприятията и микроорганизациите на гражданското общество, финансиран от Европейския съюз в рамките на програма Граждани, равенство, права и ценности.

Проект CAREdiZO се изпълнява в рамките на програмата CERV на Европейската комисия, като сътрудничество между следните организации: Challedu (Гърция), WHEN (Гърция), MOTERU INFORMACIJOS CENTRAS (Литва), Национална мрежа за бизнес развитие (България), Средиземноморски институт за изследвания на пола (Кипър).

Проектът се финансира от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейската комисия-ЕК. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия носят отговорност за тях. Код на проекта: 101191047 – CAREdiZO – CERV-2024-GE.

Подкастът Споделена грижа продължава в посока  - грижа и икономика. Грижата - защо е важно да направим този незаплатен труд видим, икономически анализ на неравното споделяне на грижите и цената на грижата за обществото. - това са основните теми в разговора с Тома Мачев.

Чуйте епизода тук: https://open.spotify.com/episode/4l7aMcYjeEk1fLAZk7iVdM

Транскрипт на епизод 9

Здравейте! Вие сте в подкаста Споделена грижа, в който говорим за нуждата от равно разпределение на отговорностите по грижите. Подкастът е част от проекта CAREdiZO, който цели да се създадат политики съобразени със семейството, насърчава мъжете да участват в полагането на грижи и подчертава стойността на грижите в цялото общество. В него партньори от Гърция, Кипър, Литва и България правят изследвания, уъркшопи за съвместно създаване, обучителни програми и разработват цифрови инструменти, образователни игри и подкасти като този, чрез които се насърчава равенството в грижите и икономиката.

Днес с нас е финансовият експерт и бизнес консултант в Бизнес инкубатор – Гоце Делчев - Тома Мачев, за да изследваме как грижата се свързва с икономиката.

Когато говорим за икономика, обикновено мислим за работа, заплати, производство, потребление и бизнес. Но има един огромен обем труд, без който нито едно общество не би могло да функционира. Това е трудът по полагане на грижи. Да започнем разговора с въпроса какво се случва с икономиката, когато този труд по полагане на грижи не се вижда. Какво представлява неплатения труд по полагане на грижи? Защо е важно да наричаме това труд?

Здравейте, всъщност границата тук е доста условна. Ако за същата дейност, например, наемем друг човек и на този човек му платим, например, да гледа дете, да почиства, да приготвя храна или да се грижи за възрастен човек, това ние го разпознаваме като труд. А когато същото нещо се прави без заплащане от член на семейството, много често го наричаме просто семейно задължение.

Тук фактът, че не получаваме заплата, не означава, че не влагаме време, усилия, енергия и своите умения. Това е труд, който създава една реална стойност и позволява на останалите членове на семейството да работят, да учат и да участват в обществения живот. Важно е това да го наричаме труд, защото езикът определя и това, което виждаме. Ако, например, говорим само за помагане в къщи или за семейни задължения, тук лесно можем да подцениме колко време и усилия стоят за всяко едно от тях.

А когато признаем грижата като труд, вече много ясно можем да видим и как тя е разпределена. Кой я извършва, колко време отделя и как това влияе върху неговите или нейните възможности за платена работа, за доходи и професионално развитие?

Да, и тук стигаме до парадокса - това е един необходим труд, труд, който се извършва във всяко семейство, всеки дом. Без него много хора не могат да ходят и на работа, но когато той остава неплатен, не се появява в икономическите показатели, така както се вижда да речен платения труд. Защо е важно да виждаме, да отчитаме невидимия труд?

По принцип, когато говорим за икономика, за да може един човек да отиде на работа, да бъде продуктивен и да развива своята кариера, трябва преди това някой да е приготвил храната, да се е погрижил за детето, това дете да го заведе на училище или да се погрижи за някой възрастен близък. Тоест, за да има икономика, трябва да са осигурени тези неща - грижите.

Този труд фактически създава едни условия на останалата икономика да функционира, но тъй като ние не получаваме заплата за него, той лесно остава извън представата ни за това какво е това икономически принос. Така че, често остава неразбрано усилието, което стои за един успешен бизнес, като например служители във фирма. Те трябва да имат условия да развиват икономическата  си дейност. Ако грижите не са осигурени, няма да има успешна икономика.

Различни проучвания, включително и такива, които направихме в рамките на проекти CAREdiZO, показват всъщност, че невидимият труд за грижите е основно задължение на жените. Как се отразява това икономически, пък и не само, на жените?

Когато жените поемат по-голямата част от неплатения труд за грижите, това често означава, че за тях остава по-малко време и съответно възможности за платена работа, за професионално развитие, така и за почивка. Понякога това е и намалено работно време, отказване от допълнителна работа или от възможности за повишение. А в други случаи означава и прекъсване на кариерата или изцяло напускане на пазара на труда за определен период от време.

И тук точно е важно да видим, че последиците не са само за настоящия доход. По-малкото години на пазара на труда и по-ниските доходи - това може да означава по-малки пенсионни права и по-голяма икономическа зависимост от партньора в един дългосрочен план. За това въпросът не е дали грижата е ценна, тя безпорно е ценна. Въпросът е защо тази ценна работа все още се разпределя толкова неравномерно. И именно тук равното споделяне на грижата има икономическо  значение. Когато и двамата партньори участват в тази грижа и двамата получават повече възможности да участват и в платения труд, да развиват своята кариера, и да запазят икономическата си независимост.

Разбираме каква е икономическата цена. От друга гледна точка можем да кажем, че грижите имат и съвсем чисто личностна цена, която жената заплаща. Тя е свързана с времето, което използва за да полага грижи. Когато, например след работния ден, като е приключил, започва нов работен ден, нова смяна в къщи, на нея на жената и остава по-малко време за почивка, за отмора, за възстановяване или пък за личен живот. Това няма как да се измери икономически като показател. Така че равното споделяне на грижата е с икономическо значение. Двамата партньори участват в грижата, двамата получават повече възможности чисто икономически, но също и от гледна точка на личностно благополучие, възможности за почивка и за развитие, личен живот. Трябва да се наблегне на факта, че неравното споделяне на грижата е свързано и с неравенство в доходите. Нека да обясним повече за това.

Връзката често се натрупва постепенно и точно за това е трудно да я забележим. Тук ... не става дума за едно голямо решение, което ще промени финансовото положение на човека, а по-скоро става дума за едни малки, много малки решения, които се повтарят непрекъснато във времето. Например, ако при всяко заболяване на детето майката си остава вкъщи, ако тд често си взима отпуск, за да поеме семейните ангажименти, ако намалява своето работно време, или отказва командировка, за да може да се грижи за семейството - всяко едно от тези решения може да се разглежда напълно разумно в конкретния момент. Но когато се натрупат, те могат да означават по-малко доходи, по-бавно професионално развитие и по-малко възможности за повишение. Например, представете си една жена, която избира работа на непълно работно време за няколко години, докато децата са все още малки.

В един краткосрочен план, разликата може да изглежда сравнително малка, но заедно с по-ниският месечен доход, може да има и по-малко професионален опит, по-малко възможности за развитие, по-ниски осигурителни вноски и от тук естествено впоследствие и по-ниска пенсия. Същото се отнася и за прекъсването на кариерата. Една или две години извън пазара на труда, това може да изглежда за някой като кратък период, но ако след това човек се връща на по-ниска позиция, или му е необходимо време за да се възстанови там професионалното развитие, разликата може да продължи и да се усеща много по-дълго.

Има и едно още много важно нещо, тоа ва свремето и възможностите – те също са ресурс. Т.е. когато единият партньор поема повече грижи, другият получава повече свобода да работи извънредно, да пътува, да посещава обучение, да кандидатства за по-висока позиция или да развива собствен бизнес. И точно за това малките решения от ежедневието могат да имат един голям ефект след 5, 10 или след 20 години.

В този смисъл какво се случва чисто икономически, когато човек избира между работа и грижа?

При един такъв избор това означава да се работи по-малко часове, да се откажат допълнителни ангажименти, да не се кандидатства за определена позиция, да прекъсне кариерата си или дори да се напусне пазара на труда за определен период от време. Това е много трудно, виждаш, че постепенно олекваш някак си икономически, искаш да се грижиш по най-добрия начин в къщи, но тогава работиш по-малко или въобще не работиш. Тоест намаляват доходите, тогава и грижата не е толкова добра, това е един омагьосан кръг.

Да, наистина факт е, че много семейства, именно жените, продължават да поемат по-голямата част от ежедневната грижа в семейството и когато възникне някаква необходимост, някой да намали работата си или да остане вкъщи, често именно жената прави тази стъпка. И обяснението тук е именно икономическо , защото мъжът носи по-голям приход, който е по-добре този приход да се запази, затова той продължава да работи, а жената жертва своята работа и своята икономическа свобода.

Да поговорим тогава повече за тази икономическа свобода на жената.

Ами да, икономическата свобода на жената може да се прецени по това дали тя има работа в момента. Става дума за това доколко тя има собствен ресурс и възможности да взема решения и сигурност за своето бъдеще. На първо място това е собствения доход, т.е. когато една жена има собствен доход, тя има и по-голяма икономическа самостоятелност, по-голям възможност да участва равноправно във финансовите решения на семейството.

Когато заради грижите тя работи по-малко или прекъсне изцяло своята работа, тази самостоятелност вече може постепенно да намалее. Другото нещо е финансовата сигурност. Това не означава непременно всеки партньор да има еднакъв доход, но означава, жената да има собствена финансова упора и възможност да се справи, ако, например, семейната ситуация се промини по някакъв начин.

И тука идва въпросът за зависимостта от дохода на партньора. Т.е. когато единият партньор печели основния доход, а другия поема основната част от грижата, тук вече може да се създаде една икономическа зависимост. В един краткосрочен план това може да изглежда като напълно логично семейно решение, но ако продължи години наред, разликата в доходите и професионалните възможности вече става значителна.

Икономическата независимост всъщност е нещо много важно за жената. Нека да изясним.

Да, така е. Икономическата независимост е много важна, защото тя дава по-голяма свобода при вземането на решения. Когато човек има собствен доход и финансови ресурси, то той има по-голяма възможност да участва равнопоставено в тези решения. Не само за ежедените разходи, но например и за по-големи решения, като закупуване на жилище, образование на децата, инвестиции или промени в работата. И тази независимост става особено важна, когато говорим за непредвидени промени, например при раздяла.

Не е въпросът да предполагаме, че една връзка ще приключи, а въпросът е какво ще се случва с икономическите възможности на човек, ако семейната ситуация се промени в тази посока. Ако, например, една жена е прекарала много години извън пазара на труда заради грижата за децата или за близки, връщането към работа вече може да бъде много трудно, а доходът значително по-нисък. И накрая тук вече идва пенсията, която често е най-далечната и затова най-малко видима последица, като днешните решения за работа, доход и прекъсване на кариерата могат да се отразят върху пенсионните права след десетилетия. Така грижата, която жената е доставяла днес за семейството, може да има една висока икономическа цена, но това да бъде много по-късно.

Мъжете пък от своя страна най-често се виждат като тези, които трябва да носят приходи в семейството, да се грижат по този начин финансово за семейството, което на пръв поглед си е една сериозна отговорност, но пък тя оказва ли се и бариера за мъжете по някакъв начин, например бариера за по-активно включване в грижите?

Тук проблемът възниква, когато започнем да свързваме стойността на мъжа в семейство почти изцяло с това колко той печели. Тогава много лесно се стига до едно такова разделение, че мъжът осигурява доходът, а жената осигурява грижите в семейството. И когато се появи нужда някой да остане в къщи, да намали своето работно време или да вземе отпуск по родителски причини, естествено изглежда, че жената ще трябва да направи тази стъпка, защото се приема, че доходът на мъжа е по-важен за семейството. Така едно такова икономическо решение постепено се превръща и в решение кой ще бъде основният, който се грижи. И това може да създаде един кръг - колкото повече мъжът работи за да осигурява доход, толкова повече жената поема грижата. Или колкото повече тя пак поема грижата, толкова по-трудно става за нея да поддържа собственото си професионално развитие. И накрая традиционните роли изглеждат като естествен резултат, въпреки, че са били изграждани постепенно от много малки решения.

Тези стереотипни, така да се каже, традиционни роли за мъжете, за жените - единият носи приходи, другият се грижи вкъщи, независимо дали е за деца, за възрастни, за болни, но това, което е възприето в обществото ни всъщност се превръща и в икономически роли. И тези икономически роли ограничават хората, така ли е?

Ами да, точно така е. Защото, например, мъжът, който е избран да носи доходът в семейството, започва да разсъждава, че той не може да си позволи да отсъства от работа. Например, детето, ако е болно, трябва някой да остане вкъщи. Мъжът си мисли, „аз имам важна среща, не мога да откажа тази командировка“, или пък „работата ми е по-доходоносна, по-добре партньорката ми да остане в къщи“ и всяка една от тези решения може да има напълно логично обяснение. Но ако един и същият човек избира работата, а другият избира грижата, постепенно вече се създава едно трайно разделение. Тук един много важен фактор е работната среда. Тоест, един работодател очаква от мъжа да бъде винаги наличен, да не си тръгва по-рано от работа, ако се наложи някаква грижа за детето, той изглежда, че не е достатъчно амбициран за тази работа, ако реши да си тръгне по-рано или ако не участва в някаква командировка заради децата или семейството.

Ето в едни такива ситуации мъжът вече изпитва една реална трудност да участва в тази грижа. За това не бихме казали просто мъжът или мъжете трябва да участват повече. Ако мъжете споделят отговорността по грижата, това означава, че и двамата запазват възможността да бъдат икономически активни и двамата да развиват способността и увереността да се грижат. И по този начин семейството не разчита на две отделни роли, т.е. той да осигурява, а тя да се грижи, а вече има двама партньори, които могат да осигурят и да се грижат заедно. Семейството тук печели вече много повече. На първо място, двамата партньори запазват повече от своите професионални възможности. Ако и двамата вече могат да работят и да се грижат, рискът единия да трябва напълно да прекъсне своята кариера вече е много по-малък. Това означава и една по-голяма икономическа устойчивост на това семейство. Семейството не зависи изцяло от един доход и двамата партньори тук запазват своите професионални умения и възможности.

Ако се следват тези икономически роли, така предначертани в обществото, губят ли всъщност мъжете? За Вас лично какъв е отговорът? Важно ли е мъжът да споделя грижите в семейството?

Според мен наистина мъжете губят и е важно те също да споделят грижите в семейството си, защото ако те не участват в това, например те губят времето със своите деца, губят близостта си с децата, със семейството, с близките си. Те не участват във важните моменти на семейството или участват, но в по-малка степен. Също така те не знаят толкова много за ежедневието на това семейство и също така и възможността да изградят една собствена увереност като родители се губи ако мъжът не участва и според мен най-важното е, че мъжът не трябва да избира между това да бъде един добър професионалист или един добър баща, който полага грижите в своето семейство.

До тук говорим за цената, която неравното споделяне на грижите може да има за жените, за мъжете и за семействата. А каква е всъщност цената за обществото, когато не успяваме да създадем условия хората да съчетават работата и грижите?

Всъщност цената за обществото е много по-голяма, отколкото изглежда на пръв поглед, защото когато жените намаляват своето работно време или напускат пазара на труда заради грижи, обществото губи част от техният професионален потенциал и икономически принос.

А когато мъжете не могат да полагат грижи в къщи, се създава един натиск над тях винаги да бъдат икономически активни и губим възможността грижата да бъде по-равномерно разпределена. Точно този модел се повтаря в икономиката. Жените се очакват, че ще бъдат по-неактивните, съответно и по-нежелани служители, съответно и с по-ниски доходи. А когато и мъжете и жените вече участват и в платения труд, и в грижата, тук имаме една по-голяма гъвкавост, едно по-добро използване на уменята на хората, както и по-малък риск грижата да изважда единия пол от пазара на труда, особено в едни времена на кризи в икономиката, каквито се усещат дори и днес.

Мисля, че разяснихме как на първ поглед несвързаните с икономиката, грижи в дума, всъщност оказват едно голямо, едно огромно влияние и в настоящето и в бъдещо едно такова измерение.

Да, така е. Грижата един като случай не може да се разглежда като нещо, което е извън икономиката, несвързано с нея. Тя казахме, че е една база за развитие на икономиката и когато споделяме грижата по-равно, споделяме не само задачите, споделяме възможностите, доходите, пък и свободата.

Благодаря Ви за този задълбочен анализ на грижите от икономическа гледна точка.

Това беше всичко от този епизод на подкаста Споделена грижа. С вас беше Наташа Заранкова.

Подкастът е създаден от Национална мрежа за бизнес развитие по проект CAREdiZO, Водена от грижа иновация за прилагане на равенството между половете в дома, микропредприятията и микроорганизацията на гражданското общество, финансиран от Европейския съюз в рамките на програма Граждани, равенство, права и ценности.

Проект CAREdiZO се изпълнява в рамките на програмата CERV на Европейската комисия, като сътрудничество между следните организации: Challedu (Гърция), WHEN (Гърция), MOTERU INFORMACIJOS CENTRAS (Литва), Национална мрежа за бизнес развитие (България), Средиземноморски институт за изследвания на пола (Кипър).

Проектът се финансира от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейската комисия-ЕК. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия носят отговорност за тях. Код на проекта: 101191047 – CAREdiZO – CERV-2024-GE.

В епизод 8 на подкаста Споделена грижа разговаряме за предизвикателствата и трудните решения за майките, тогава, когато се налага да се работи на две места и освен това да се отглеждат деца. Разговаряме със Соня Главчева, работеща майка , която освен това има и свой малък бизнес,.Чуйте разговорът ни тук    :https://open.spotify.com/episode/3WMbVcvtniF3byaIrw1sWy

Транскрипт на епизод 8

 Здравейте в новият епизод на Споделена грижа. Отново сме с Вас, за да обсъдим профессионалното и икономическото овластяване на жените, съвместяването му с отговорностите за грижите в дома и тяхното равно разпределение. Подкастът е създаден благодарение на CAREdiZO, нов проект в който участваме по програма CERV на Европейската комисия.

Този проект цели да се преодолеe разликата между половете в отговорностите за полагане на грижи чрез насърчаване на практики за равенство у дома, в малки фирми и организации с до 10 служители. Проектът ни подкрепs политики, съобразени със съмейството, насърчава мъжете да участват в грижите за децата, възрастните и болните в съмейството и подчертава стойността на грижите в обществото като цяло. Дейностите по проектът включват изследвания, проучвания, семинари, обучителни програми и разработване на дигитални инструменти като образователни игри и подкасти. Партньори са организации от България, Гърция, Кипър и Литва.

Днес с нас е Соня Главчева, в ролята и на работеща майка, но също и с опит на работодател, с малка фирма, познаваща много добре проблемите на грижищите се, на родителите, тъй като е имала бизнес в тази сфера.

• Здравей, Соня! Приятно ми е да започнем този разговор.

• Здравейте, на мен също ми е много приятно!

• Обръщаме се към теб най-напред с въпроса какво е да си майка, да се грижиш за дома и едновременно с това да работиш? Понеже често говориме за двойна смяна, след края на работния ден започваме вкъщи да си вършим задълженията, да се грижим за децата. Какво е всъщност тази двойна смяна за теб?

• Ще говоря от личен опит. Това да си родител е доста отговорно и доста трудно да се съчетае работа с родителство. Особено когато работата не е само една. В днешно време повечето жени са на няколко работи и е доста трудно да се справят и с домакинството, и с децата, и с работа. Особено ако нямат подкрепа от съпруг, ако са самотни майки например. Или пък нямат подкрепа от баби и дядовци.

В моя случай за щастие една от бабите е в пенсионна възраст. Тя помага за малкото ми детенце, а другото за щастие.... аз за това съм и на две работи, допреди това нямах възможност да се хвана на друга работа, ... момченцето ми е по-голямо, така че то е самостоятелно. Има си приятелчета, карат колела.

И за щастие в нашия град, в Гоце Делчев има клубове, които са организирани за цяло лято. И в тези клубове децата са ангажирани с нещо наистина полезно. Детенцето, малкото ми е на градина до четири и половина. След това се комбинирам с бащата - кой да го вземе, какво да става, да се случва, понеже аз понякога се налага да работя до късно вечерта. Тъй като след основната ми работа подържам и бизнес.

• А кои са най-големите предизвикателства при съчетаването на професионалния и семейния живот за една работеща майка?

• За мен най-големите предизвикателства са, когато примерно се организира някакъв семинар, на който аз задължително трябва да отида. Трябва да съм примерно някъде четири-пет дни. И тогава ми е наистина голямо предизвикателство, защото трябва да разпределя децата, кога да ходят на клубовете, кой да ги води, с какво трябва да се хранят, понеже спазваме диета при нас при едното детенце ...., кой да се ангажира изцяло с тях, докато аз съм извън града.

• Имало ли е моменти, в които си мислила да останеш вкъщи и да се грижиш за децата, за семейството, вместо да търсиш професионална реализация?

• Имало е, да. Миналата година зимата прекарах почти цяла зима вкъщи, но на мен не ми се отразява добре. Може би човек влиза в едно преддепресивно състояние. Дори някои жени можат да влизат и в депресия, защото да се събуждаш без цели, без план за деня, за мене беше нещо много непознато, много ново нещо и това много ми пречеше на мен, понеже аз съм енергичен човек, имам енергия, имам идеи, креативна съм и това да седя вкъщи и да се грижа само за домакинството, да готвя, да мия чини и да пера, къщата свети, но вътре в душата не свети, защото и децата покрай тебе, различни поколения сме, опитваш се да ги възпитаваш, пък едното ми дете влиза в пубертета, спорим примерно повече.

• Това, което току-що сподели е много сериозно и много майки като че ли се чувстват заклещени в дума си, в нуждата от грижи за семейството, за децата, за близките, но те се чувстват емоционално изтощени, губещи възможност за по-добра професионална реализация и личностно развитие. И това сякаш се подкрепя и от обществото, като че ли обществото изисква майката да бъде такава. Мислиш ли, че това е така и в нашето общество?

• Ами да, мисля, че е така. Много от майките остават да гледат децата си благодарения на мъжа им, на половинката им, защото това е мислене според мен останало от едно време, където майката трябва да се грижи за децата, за къщата, да му е сготвено на мъжа, да му е изпрано, да му е изгладено и майката се превръща в една домакиня и няма личен живот, не ходи на спорт, примерно не се вижда с приятелки, а мъжът има една цел – да работи. И това е. Но имам и близки приятелки, които разчитат, така са научени, че мъжът трябва да работи, мъжът трябва да осигурява живота на семейството.Обаче в един момент, когато мъжът не е успешен, тогава какво се случва?

Много е важно да си свободен. Свободен си, когато имаш право на избор. Ако някой те издържа, зняче нямаш този избор, нямаш свобода.

• Говорим за тая икономическа независимост и възможност за професионално развитие на жените, да може да се видят начини за равноправие между мъжете и жените и да се нарушат тези предразсъдъци в обществото, които поставят граници пред жените.

Доколко е важен балансът в семейството по отношение на грижите и на професионалното развитие?

• Разбира се, балансът е изключително важен. И наистина е важно жената да избере правилно своята работа, понеже много пъти жените влизат в мъжката си енергия, за да се справят с работата. Например, ако е в строителен магазин, ако е шофиране - има жени, които карат тирове - това е доста заплатена работа при нас и има жени, които се принуждават да се качат на тир, за да се изхранват. Това е когато няма подкрепа от мъжа.

Много е важна подкрепата и всичко идва от общуването. Ако двама човека си общуват, те ще намерят правилният път. На мен това не ми е ОК, аз ще правя това, пък ти прави това. Но в повечето семейства, при мен, при моите приятелки, общуването някак си куца.

Може би, защото сме такова поколение, защото пък наблюдавам по-младите двойки, при тях повечето искат да се отделят от семейството (възрастните). Не са в бащиния дом, бащината къща. Отделят се дори на квартира, въпреки че са от заможно семейство и могат да си позволят да имат собствен дом, но трябва да живеят с родителите, с бабата и дядото един вид. Отделят се на квартира, просто, само и само, никой да не им се бърка, за да си вземат заедно решенията. И за мен това е наистина най-правилният вариант.

• Да се върнеме пак към съчетаването на грижите с професионалния път. Ти си избрала един по-различен път. Създала си собствен бизнес, който един вид си адаптирала към нуждите на семейството си. Ще ми разкажеш ли повече за това как го направи и как стигна до тази идея за своя бизнес?

• Да, ами аз съм по принцип гъвкава и до момента съм сменила около 4-5 бизнеса. Първоначално имахме фитнес. Чудех се известно време с какво да се занимавам и видях, че няма през лятно време кой да помага на родителите. И за това реших да направя една детска забавачница, за да може в забавачницата да се гледат дечицата на родители, които нямат кой да им помага, понеже в днешно време бабите се пенсионират на 64 или на 62 и им се налага да работят и няма кой да помага. И за това реших да направя една детска забавачница, която с времето прерастна в детски център, понеже децата от лятото искаха да си правят рождените дни там. И зимно време беше детски център, лятно време - детска забавачница, в която ние ги приспивахме, хранихме ги, децата бяха обгрижвани, подготвени за клас, за първи клас примерно. Няколко години така, докато първото ми дете не порастна и вече нямаше място за това.

Във всяка работа има и плюсове и минуси. Там плюсът беше, че мога да си гледам детето, а минусите бяха, че трябва да съм до късно, понеже рождените дни се правяха вечерно време, след 6 часа и хората си оставаха докъм 9-10. И ти се прибираш късно вечер, прибираш се от една шумна среда, на тихо място и започваш детето като те пита нещо, или мъжът ти казва - и ти правиш „Тихо!“.

Това са минусите там. Детето порастна, прецених, че трябва да си сменя работата, пак да е свързана с децата ми. Винаги те са ми били водещи в моите решения.  Роди се и малкото детенце, то израстна 2-3 годинки в детския център. Стана много развита, понеже растеше между деца. И това ми беше много голям плюс на мен.

Но в един момент центърът вече му мина времето някак си и трябваше да се мисли за нещо друго. Другото което е, исках пак да работя с деца, защото аз обичам децата. И реших да е нещо....  да идват за малко и да тръгват. И да не се толкова много накуп, защото това пък натоварва психически. И след това към твоите деца ти ставаш малко по-нетърпелив, да го кажем. И след това реших да е нещо, което да има приход и да се работи по-малко, за да може да съчетавам, да имам време и за децата, да имам време и за финанси.Това беше правенето на плитки, правене на прически, с което се занимавам и до ден днешен.

Но когато махнах детския център, това е миналата зима, аз останах във къщи да домакинствам. Това ми беше мечта, сигурно от 7-8 години си казах, искам да си остана вкъщи, да си готвя, да си чистя, да си правя, да съм домакиня, да съм женствена, да си обърна внимание, да ходя на фитнеси, да ходиш на йога и денят минаваше светкавично бързо. Обаче някакси се ... без смисъл. Ти ставаш празна душа. Просто бях празна. Нямах цели, а в същото време съм креативен човек и само ми минаваха идеи разни за бизнеси, за творения и така.

• Много интересно защото разказваш за това, че майките са толкова изобретателни. Ти в тази роля си успяла да създадеш различни бизнеси, чрез които да можеш да балансираш като родител и като човек, който търси икономическа самостоятелност. Но в същото време си видяла и много предизвикателства. Работещ модел ли е бизнесът за една майка, според тебе?

• До някъде е работещ модел. До някъде е работещ модел жената да има собствен бизнес, защото тя се чувства добре, че работи, но пък другите неща остават на заден план. Зависи в какво се фокусира майката. Дали се фокусира главно в децата или се фокусира главно в бизнеса, защото има едно разминаване на енергията, размиване на енергията и понякога не върви нито едното, нито другото.

• Работата, в която в момента работиш ти спомена, че изисква от тебе примерно отсъствие заради пътувания и още много, така да се каже, жертви към семейството. Как всъщност се получава така, че това не ти тежи? Срещаш ли подкрепа от работодателя си?

• Ами защото аз преди да подпиша договор, гледам работното време - моето работно време е от 10 часа, при което аз имам време сутрин да си приготвя децата за училище, да си свърша нещо в къщи и след това да отида на работа спокойно. С работодателя ми до момента се разбираме много добре, така че ако ми се налага нещо извънредно, примерно тържество, детето ми има тържество и аз трябва да отида на това тържество, за да дам подкрепа. И нямам проблеми да отсъствам, но след това връщам часовете. Може да остана до по-късно. Имало е дни, когато, .... например вчера съм правила лятно кино и лятното кино е до 11 часа.

Така че има гъвкаво работно време тук при нас и затова съм и започнала тази работа. Да може да ги съчетавам.

• Всъщност, и ти спомена, в организациите, в бизнесите е важно да се намери някакъв баланс между нуждите на бизнеса, между нуждите на организацията и грижите, които се налага да полагат в дома си служителите. Би ли насърчила работодателите, особено в град като нашия - малък град, с не чак толкова, пък големи възможности за така качествени кадри, които да се назначават. Би ли насърчила работодателите да помислят за варианти, в които се предлага по-голяма гъвкавост за служителите?

• Аз, тъй като съм израснала в семейство, в което винаги сме имали служители, и най-дългият ни служител е над 15 години вече при нас, в строителната фирма. През нас са минали много хора и наблюдавам, че един работодател трябва да изпитва емпатия към служители, да проявява разбиране за това, че те имат семейство, че имат и личен живот, защото се са фокусирали, че сега е летния период, има най-много работа, денят е по-голям и от този работник му зависят много пари. Но е важно да се грижим и за служителите. Хората са хора и имат нужда от сън, но понякога се случва да закъснеят - примерно детето сутринта ще плаче, пък не иска да се облече, но това трябва работодателят да го разбира и да каже „Добре!“. Но не и служителите да прекаляват. Трябва да си има правила и граници.

• В продължение на тези твои размисли по отношение на отговорностите на работодателя, по това да разбира нуждите на служителите включително и в нуждите за полагане на грижи нашият проект CAREdiZO създава едни много интересни обучения, обучетелни практики и дигитални инструменти насочени към работодатели. И съвсем скоро те ще бъдат на разположение на служителите човешки ресурси във фирмите, на директорите. И ще ви държим в течение за това в рамките на нашите подкасти и страницата на проект CAREdiZO.

Да заключим този епизод с едно послание, което би искала да отправиш към майките, а може би и към цялото общество, включително и работодателите.

• Ами съветвам майките да бъдат самостоятелни, за да може да бъдат по-спокойни и по-свободни.

Съветвам също и работодателите да изпитват повече емпатия към своите служители. И не всичко е пари! Отношението е всичко!

Благодаря много за участието в този епизод.

Аз съм Наташа Заранкова и очаквам всички вас в следващия епизод на подкаста Споделена грижа. Подкастът е създаден от Национална мрежа за бизнес развитие по проект CAREdiZO - Водена от грижа иновация за прилагане на равенството между половете в дома, микропредприятията и микроорганизациита на гражданското общество, финансиран от Европейския съюз в рамките на програма Граждани, равенство, права и ценности.

Проект CAREdiZO се изпълнява в рамките на програмата CERV на Европейската комисия, като сътрудничество между следните организации: Challedu (Гърция), WHEN (Гърция), MOTERU INFORMACIJOS CENTRAS (Литва), Национална мрежа за бизнес развитие (България), Средиземноморски институт за изследвания на пола (Кипър).

Проектът се финансира от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейската комисия-ЕС. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия носят отговорност за тях. Код на проекта: 101191047 – CAREdiZO – CERV-2024-GE..

Подкастът ни „Споделена грижа“ продължава с епизод 7 – „Грижата в медиите“, където разговаряме с журналистката Маргарита Енчева. Тя има и друга роля в малката си общност – да помага на жени с рак, а всичко започва от местна медия, които тя ръководи. Слушайте ни – на https://open.spotify.com/episode/3B3WgQD3yELwI6DLnDiGjk

Транскрипт на епизод 7

Здравейте! Вие сте в Споделена грижа, където говорим за отговорностите по полагане на грижа и тяхното равно разпределение. Подкастът ни е част от проект CAREdiZO, който цели да се преодолеят различията между половете по отношение на полагането на грижи и да се насърчат практики за равенство в дома, в микропредприятията и малките организации на гражданското общество. В днешния епизод насочваме поглед към медиите, които са, така да се каже, огледалото на живота, за да видим там отражението на грижата.

Когато говорим за грижа, обикновено мислим за нещо много лично, за семейство, за деца, близки, всичко това, което се случва зад вратите на дома. Но грижата не свършва там. Тя излиза навън, в обществото, в икономиката, в политиката и всъщност е въпрос, който засяга всички нас.

Но виждаме ли я достатъчно в медиите? Задаваме тези въпроси на Маргарита Енчева, журналист с дългогодишен опит и също и обществена личност, приела за своя кауза подкрепата за онкоболни жени.

- Добре дошла в споделена грижа! Какво място заема грижата в публичния разговор днес?

- Грижата като понятие е твърде широко и обикновено е свързано със социалните отношения в обществото, не само в семейството. Чудесно е, че участваме в такъв проект, че все пак се говори по темата. Ако не всичко е свършено, поне нещо започва да се говори. За съжаление в нашето общество съществува една стара поговорка – моят дом е моята крепост. И когато стане въпрос за отношенията в семейството, за това кой поема грижата и тежеста в семейните отношения, обикновено мъжете казват да, аз работя, аз имам по-високо заплащане, изкарвам парите в семейството, жена ми може и да не работи, а пък ако работи това, че тя се грижи за децата, че трябва да изкара още един работен ден като се прибере след работа, някак си се приема като нещо общо, като нещо което жената така или иначе трябва да го свърши. За съжаление съществува като народо-психология в нашето общество, в българските семейства. Доброто е, че все повече млади бащи, млади мъже поемат част от грижите, поне за децата, ако не друго, поемат част от грижите в семейството, но все още това се гледа като някакво изключение, а не общо приета практика или традиция.

Така и в медиите, обикновено медиите обръщат внимание на проблема грижа тогава, когато става въпрос за някакъв инцидент, примерно случва се нещо с детето, по невнимание на родителите, или пък тогава когато става въпрос за грижа за болни в семейството, болни родители или пък болни деца, не дай Боже. Тогава медиите се опитват да се намесят и обикновено не твърде, как да кажа, деликатно, а търсейки по-скоро сензацията. За съжаление, фактите говорят това.

- Смятате ли, че медиите създават по някакъв начин представа за това, кой трябва да се грижи?

- За съжаление, медиите не могат да възпитават. Излишно е да си мислим, че една публикация, един репортаж, едно интервю могат да променят мисленето у хората. Медиите са това средство, което отразява действителността, т.е. това, което се случва днес, което се е случило вчера или което очакваме да се случи утре. Медиите не могат да възпитават семейството. Така че, излишно е да разчитаме, че медиите могат да създадат някакви нови стереотипи. С примери и със специална кауза, медия би могла да помогне в създаването на някакви нови правила на грижа и отношение в семейството, но това не е основната функция на медиите. Медиите отразяват това, което се случва. Едва ли могат да променят мисленето на един човек, който така или иначе до 20-та, 30-та си година е живял в едно семейство, в което има някакви създадени отношения. Той приема модела на отношения от неговите родители, тя приема модела на отношения от нейните родители и така или иначе колелото продължава да се върти. Рядко са случаи, в които хората се замислят, че биха могли нещо да променят. Просто всичко тръгва от семейството, колкото и да ни звучи банално и традиционно.

- Забелязва се обаче едно индиректно включване на темата за грижите в медийното съдържание. Например в рекламата, които са... рекламите са много влиятелни, когато става въпрос за изграждане, за представяне на някакви образи. Например, жена в рекламата може да се види често в образа на домакиня, която чисти, мие и се грижи за децата. В този смисъл реклами, социални медии, инфлуенсърско съдържание по какъв начин също допринасят за едно стереотипно представяне на образите на грижата?

- Може би е точно така, защото ролята на рекламата е да продава, не да възпитава. Това, колкото и да ни звучи комерсиално, е всъщност точно това. Майката домакиня, майката в ролята на жената, дето може всичко, продължава да битува в рекламни клипове, в рекламни послания. Тук може би е ролята на рекламистите, когато искат да бъдат по-оригинални, биха могли, ако имат такава цел и кауза, да повлияят на обществените нагласи. Тоест да оставим мама, че тя е човека, който не само се грижи за семейството, човека, който вкъщи трябва и да си почине. Или пък да остави бащата да се занимава с домакинската работа, а пък тя да се забавлява с децата.

По-рядко приет е другият модел. Мама готви, мама чисти, тати играе с децата футбол, примерно, когато има момчета. Това все пак е някаква помощ в семейството. Наистина общуването с бащата в семейството е важно. Особено когато в семейството има момчета. Общуването с бащата е изключително важно, така и с момичетата.

Трябва просто ролята на двомата родители да е някак си балансирана. Рядко се получава в нашите семейства. Отново пак ще се върна заради традицията. Макар, че много приятно е, когато срещнеш един баща с количка. Случва се вече и това е някаква стъпка в промяна по отношение на грижата в семейството между двамата родители. По отношение на инфлуенсърството, понеже това е просто усещане.

Инфлуенсърството, съжалявам за израза, не е професия, която се учи, а това е емоция. По-скоро е емоция. И аз така решавам, аз така ще го напиша, аз така ще го споделя. Нищо лошо в това. Но погледът от страни, че - аха, тя е инфлуенсър -  в обществото е малко скептичен. Тоест - аха, тя, вместо да си гледа децата, се занимава да публикува неща в собствения си сайт, или на страничката си във Фейсбук, или си е създала мрежа от последователи. И кой се грижи на тази жена за децата? Това е, как да кажа, критичното отношение към хората. Има добри инфлуенсъри, които преследват една кауза, но просто да споделяш, даже отдавна остарелия сайт БГ Мама, съжалявам, че го рекламирам така, много полезни неща, много практични неща, които могат да помогнат на майките. Другият въпрос е, че, май от, как да кажа, навлизайки сериозно в темата за инфлуенсърството, ти малко оставяш назад грижата за децата.

Моето лично мнение е такова, може би не е точно така, и не при всички е така, но има едно залитане, от което, не печели семейството, губят децата. От едно общуване нормално с родителите си, а не дигитално.

- Ако медиите могат да научат обществото на нещо за грижата, какво всъщност трябва да бъде - в посока саможертва или в посока споделена отговорност?

- Определено трябва да бъде добрият пример. Добрият пример от ежедневието ни, добрият пример на споделената отговорност, добрият пример на неприемането на жертва от страна на някой от семейството, което е поел всичките грижи в семейството.

Позицията на жертва не се приема добре от околните. Макар че човек би могъл да изпадне в такава позиция, че трябва да се грижи, примерно, за децата, за болната майка, или за болния баща, или пък свекърва, свекър. Обикновено всички тези грижи попадат на главата на жената в семейството. Но все по-често и мъжете се включват в такава грижа. Може би добрият пример е единственото, което би могло да създаде някакво, как да кажа, отношение на равенство в семейството между половете.

От друга страна пък добрият пример не е печеливш по отношение на медиите. Добрите новини са винаги последни в едно, примерно, телевизионно или радиопредаване. Добрите новини са на последната страница на вестника или в интернет страницата.

Те не продават, те не продават, те не носят принос. За съжаление обществото ни живее в такива отношения. Значи продава скандала, продава агресията, продава нещо драматично, което се е случило. С дни се говорят такива теми. А нещо добро? Има такива предавания. Не искам сега да цитирам – БНТ имат едно такова хубаво предаване, така някъде около пет часа след обяд. Но изискват изключително много усилия. Може би, защото там е държавна телевизия - все пак има някакво финансиране от страна на държавата. Може да си позволи този лукс да прави предаване с добри практики, предаване с добри примери от живота, а не обратното. Защото, пак ще повторя, добрата новина не продава. За съжаление е така. Аз го гледам чисто професионално. Хубаво е да ги има такива неща.

Но дали семейството обръща внимание на такива неща? Ще споделя мой опит. Примерно в интернет страницата, която ние поддържаме, и във фейсбук страничките в социалните мрежи, най-много харесваният получават лошите новини. За съжаление. Но пък, след като искаш да си популярен, щеш не щеш, трябва и тях да ги публикуваш.

Аз лично никак не обичам да пиша за лоши неща. Вътрешно, макар че съм човек с много дългогодишен опит, за тежките драми, за лошите неща, за лошия пример, пиша много обрано, а това губи читатели. Плащаш си за пристрастието. За съжаление е така.

- Казахте, че предпочитате всъщност добрите новини и сте се постарали за много добри новини през всичките тези години. Бихте ли ни разказали за своя опит в това от журналистика да преминете към една подкрепена обществена кауза, именно създаването на вашата асоциация Хроника против рака? И как помощта за онкоболните жени стана ваша кауза, с която и възпитавате обществото в региона?

След като човек се убеди, че само с медия е трудно да създава нови приоритети в обществото, трябва да опита и друг начин. Може би желанието и опита да променим нещо в обществото - за това ми помогнаха моите дъщери някога, като едни млади момичета, които мислят различно. Идеята беше тяхна, не моя. „Майко, стига с това вестник, опитай с нещо различно, да направиш така, че хората да... да можеш да им помагаш по някакъв начин.“

Вестникът е малък. Регионално издание, още тогава излизаше и на хартия, и в интернет, трудно може да се помага. Вестникът разчита на реклама, естествено, за да се издържа. Няма други приходи. Особено когато става вече и извън продажбите, които спряха за малките медии. Може би това някак си ме амбицира да опитаме да направим нещо различно. Пак да е свързано с вестника. Звучеше малко страшничко хроника срещу рака, малко върви като на война. Ама ние искаме да преборим едно тежко заболяване, което с годините, слава Богу, намира все повече лечение и изход. Може би заради това го създадахме. Интересно беше това, че много жени с... как да кажа, с обществена отговорност и познати в нашия малък град, там където се издава вестникът, решиха да подкрепят тази моя идея и до ден днешен са заедно с мен.

Помагаме, да, помагаме. Удовлетворението е голямо, напрежението е доста голямо, но пък радваме се, че хората ни подкрепят. Не само ученовете на нашото сдружение, а обществото като цяло.

Всичките наши инициативи за набиране на средства, които са просто признак на човешко отношение, признак на тази дума съпричастност или емпатия, както казваме. Хората от сърце се включват и това някакси на човек му дава сила и амбиция да продължи напред, макар че е много трудно. По-трудно е може би в работата с онкоболните жени, но слава на Бога, те вече се отварят, опитват се да споделят това, което са преживели, за да могат и други жени, които са така или иначе се срещнали с тази болест, да споделят своят опит, да научат нещо добро и различно.

А пък най-голямото ми удовлетворение е, че когато преди 4-5 години почнахме да разширяваме своята дейност и поканихме в нашите големи инициативи да се включат училища, детски градини, естествено с програма, с нещо различно или пък с участие на семействата, които ще приготвят нещо вкъщи и ще го представят на нашите базари. Сякаш обществото се отвори към тая тема за благотворителността и хората го правят не от задължение, а просто от сърце. Не можем да си позволим даже да подминем, да не правим такива събития, които всъщност са и нашия основен източник на приходи, за да можем пък после ние да помагаме на онкоболните жени.

Това е може би удовлетворението от тази работа. Така че грижата за онкоболните жени е част от всичките ни дейности. Не само грижата, а съпричастието на обществото към техните проблеми.

Т.е. ние се опитваме да учим хората на благотворителност и най-вече децата.

- Всъщност това е много важна стъпка в помощта и във възпитанието на следващите поколения към емпатия. Представяме си, че в дома на тези жени, които имат заболявания, грижата изисква много повече за техните семейства и за тях самите. Какви са предизвикателствата пред жените със заболявания, когато едновременно те трябва да се грижат и за съмейството, а и в някои случаи да продължават да работят?

- Наистина тогава става много трудно. Не бих казала, че е лесно на някой и да работи, и да се лекува от заболявания. Когато вече е в ремисия или когато се е излекувал, тогава е съвсем друго. Имаме такива жени, които после при нас се включват, които са преживели болестта или пък имат близки, които не са успели да се преборят с болестта, които се включват при нас като доброволци. И това са ни най-добрите доброволци в такъв аспект. Една болест е голямо натоварване в семейството.

Грижата трябва да се поема от някой друг. Ако майката е била тази, която всичко е поемала, просто животът налага, колкото и да не ти е приятно да се занимаваш и с такива неща, ти си принуден, животът ти налага да приемеш това, че трябва да поемеш и другата грижа. Другата грижа, тази, която вече болният ти партньор примерно не може да я приеме. Имам наблюдения за семейства, които са ми мои лични. Когато има болен човек в семейство и обикновено болно дете, това се отразява много зле на партньорските отношения. Обикновено бащите, дано не звучи много феминистки, но се страхуват. Даже има бащи, които бягат, оставят майката сама да се грижи за болното дете, стига се до разводи, до раздели и така нататък. Много е трудно. Много е трудно. Жените... Не искам пак да залитам в тази насока, но жените, като че ли се чувстваме по-гъвкави, по-устойчиви, бих казала, че това е изход от ситуацията. Напротив. Напротив. Това би трябвало ... някакъв проблем да скрепи семейството, но това много често се отразява отрицателно на семейните отношения.

- А наблюдавате ли разбиране от работодатели, от различни институции, от организации, тогава, когато става въпрос за уязвимите групи? Има ли демонстриране на такава социална отговорност?

- По-скоро финансова помощ биха осигурили работодателите. Такива са моите наблюдения. Има организации, в които ...., обикновено това са някакви администрации или други институции, които заделят някакъв фонд, с който биха помогнали в определена ситуация на свой служител, на свой работник, когато изпадне в такава уязвима ситуация. Но съществува все още и практиката, която за съжаление е обща, че трудно ще наемем жена, която е с малки деца, защото знаем какво ни очаква. Очаква ни отсъствие, болнични... Дори в аспекта на това, че вече имаме възможност пък да наемем човек, който може да работи от вкъщи. Така че работодателите също са хора и също биха искали да ползват труда на определен професионалист, а в същото време да му оставят възможност да поеме грижи, които така или иначе животът му е наложил, така или иначе трябва да ги изпълнява. Това може би е доброто, което ни остави Ковид-а - доброто, което ни остави. Възможностите, умението да можеш да създадеш едно гъвкаво работно време на човека, който така или иначе е изпаднал в такава ситуация, да може той хем да е полезен в работата си, в същото време да е полезен и в семейството.

Доброто е това, че отваряме все повече и повече хора да мислят, че да, това се е случило на едно семейство днес, утре може да се случи в моето семейство. Просто емпатия. Колкото и думата да е малко да звучи не толкова по-български.

- Действително емпатия е като че ли ключовата дума във всичко и в грижата и в живота в нашето общество.

Благодаря Ви за това, че разказахте за Вашия силен пример за това как медия стои в основата на изграждане на по-отговорна среда към хората със здравословни проблеми, към жените с онкозаболявания и семействата, които са засегнати от тези проблеми. Така всъщност показахме и допирната точка. Медии, общество, отговорност на обществото и грижата.

- И аз благодаря за това интервю. Като съществуват такива проекти, както казах в началото, те по един много специален начин помагат на обществото. Тоест, съществува проблем и ние не го замитаме под килима, говорим за него, опитваме се нещо да променим.

Нашата работа е една малка част от това, което се случва в обществото, но с такива мънички дейности и малки инициативи, може би голямата промяна ще се случи. Да бъдем оптимисти.

- С оптимизъм и добрия модел от медия към грижа се разделяме в този епизод на Споделена грижа.

Аз съм Наташа Заранкова и ви очаквам в следващите епизоди.

Подкастът е създаден от Национална мрежа за бизнес развитие по проекта CAREdiZO, Водена от грижа иновация за прилагане на равенството между половете в дома, микропредприятията и микроорганизацията на гражданското общество, финансирано от Европейския съюз в рамките на програма Граждани, равенство, права и ценности.

Проект CAREdiZO се изпълнява в рамките на програмата CERV на Европейската комисия, като сътрудничество между следните организации: Challedu (Гърция), WHEN (Гърция), MOTERU INFORMACIJOS CENTRAS (Литва), Национална мрежа за бизнес развитие (България), Средиземноморски институт за изследвания на пола (Кипър).

Проектът се финансира от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейската комисия-ЕС. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия носят отговорност за тях. Код на проекта: 101191047 – CAREdiZO – CERV-2024-GE..