Пр
едставяме част от добрите практики на малки бизнеси и граждански организации, прилагащи политики на работното място, подкрепящи служителите да полагат грижи в дома и равноправни по отношение на пола.
На 22.10.2025 Национална мрежа за бизнес развитие проведе в Гоце Делчев първия от серията CAREdiZO: Уъркшопи за равно споделяне на грижите. Той бе посветен на темата Грижи, стереотипи и предизвикателства на работното място. Работната атмосфера беше оживена, благодарение на активното участие и силната мотивация на присъстващите – ръководители, отговарящи за кадрите и други представители на микро бизнеси и граждански организации, експерти в областта на трудовите взаимоотношения, грижите и социалните въпроси, организации подкрепящи грижите за възрастни хора, деца и работа с родители.
Национална мрежа за бизнес развитие Ви кани да участвате в CAREdiZO: Уъркшопи за равно споделяне на грижите
Заедно за по-справедлив свят на труда
Живеем във време на променящи се роли, където работните места са призовани да се адаптират. Работата може и трябва да подкрепя всеки да бъде професионалист, без да заплаща с личния живот. Ето защо разработихме два уъркшопа, за да Ви предоставим инструментите за създаване на работно място, което наистина подкрепя всички служители в техните отговорности за полагане на грижи.в дома и семейството.
Подкастът Споделена грижа е част от CAREdiZO кампанията за равенство между половете в отговорностите по полагане на грижи и на работното място. В четвърти епизод гостува Валентин Атанасов.. Слушайте разговора тук https://open.spotify.com/episode/3jL68J9xMjOAQEhCMZ9Po8?si=E5pdr6KcRyC4YlbI1Wd_xg
Транскрипт на епизод 4
Ето ни в новия епизод на подкаста Споделена грижа. В него дискутираме равнопоставеността между половете в отговорностите по грижите в дома. Подкастът е част от проект CAREdiZO, чрез който даваме повече гласност на проблемите, които произтичат от неравномерното разпределение на работата по полагане на грижи. В този епизод поговорим за грижата и нейната стойност в обществото. Разбира се, имаме и подходящ специалист, с който ще изследваме темата. Това е психологът и журналист Валентин Атанасов.
Добре дошли! Грижите са ежедневие, можем да ги видим навсякъде около нас, но дали разбираме напълно същността им? Какво всъщност означава да се грижиш? Как бихте описали грижата? Емоционален акт ли е, задължение или социална отговорност?
Здравейте на Вас и на вашите слушатели. Благодаря за поканата да дискутираме една наистина важна и обширена тема, която няма един, два, три отговора. Какво всъщност означава да се грижим? Това означава да обичаме, да се раздаваме. Защото думата грижа, преведена на български, означава любов. Грижата е емоционален акт, който ни изразходва и физически, и емоционално, и психически. Грижата е най-възвишената проява на любов към ближния, към човека, до нас, към страдащия, неможещия. Така че можем да опишем грижата и като задължение, и като социална отговорност. Отговорност, която до 70-те години бе дадена само на жената. Тя да бъде човекът, който възпитава, който обгрижва. А бащата беше изтикан, както обичам да казвам, някъде в ъгъла. Той работеше дълги часове, за да донесе в къщи пари, за да осигури прехраната.
Тоест грижата е една отговорност на социума, задължение, което поемаме ние като граждани в обществото.
Нека да коментираме сега половата обусловеност при полагането на грижи. От статистиките, които събрахме по време на нашия проект, се оказва, че в нашата страна все още има голям дисбаланс между половете в домакинската работа. Например, готвенето, чистенето, поддръжката на дома на градината, също възпитанието, образованието на децата е основна грижа на жените. Защо грижата се свързва най-често с жените? Какви са причините да се формират такива очаквания в обществото?
Ние от малки сме възпитавани кое е женска работа и кое е мъжка работа. Това разделение съществува в нас и се предава, ако щете, от поколение на поколение. Жената трябва да отглежда децата, жената трябва да върши домакинските задължения, жената трябва да пазарува, жената трябва непременно да чисти, и ако мъжът, вземе, че почисти къщата без нея, това се смята за нещо изключително. Ако го върши жената е нещо нормално. Ако го върши мъжът е нещо, което заслужава похвала, заслужава за него да се говори, да се изтъква. Едно и също нещо, а на мъжът винаги се отдава по-голяма стойност, ако го направи. Ако майката извежда детето е в реда на нещата. Ако количката се бута от съпруга, това е „уау“. И хората винаги го отбелязват, коментират, акцентират и по този начин мъжът получава по-голяма оценка и се чувства по-значим за нещо, което е съвсем нормално да го върши и той.
Значи обществото само създава тези двойни стандарти по отношение на оценките на грижата. Това е интересен факт, още повече, че изследванията в България показват, че над 3 четвърти от хората, мъже и жени, смятат, че децата, например, са основно задължение на жената, не на мъжете. Или пък, че мъжете имат финансовата отговорност за издръжката на семейството си, в потвърждение на вашите думи.
Добре, а какъв е товарът на това несправедливо разпределение на ролите?
Жената, когато се грижи за семейството, тя търпи много лишения. Отказва се от кариера. Не винаги може да остане до края на работния ден, защото и се обаждат от училище или от болницата и постоянно очаква нещо да се случи. Пренебрегва себе си. Пренебрегва своята почивка, дори можем така да кажем, защото претрепана от работа, тя се прибира в къщи и за нея започва още един работен ден. Ако има деца, този работен ден продължава дори когато те заспят, а тя продължава да полага грижи за тях, подготвяйки ги за следващия ден. Ако допуснем, че са болни, остава до леглото им докато не се събудят, слушайки дали дишат, защото имам такъв случай в моята практика, в комуникацията ми с дами. Когато те идват при мен, уплашени, че нещо лошо може да се случи с детето им, което е болно. Този страх, този стрес се натрупва. Или пък друга майка, която ми споделя, детето ми цяла нощ го нося на ръце, защото като го сложа в леглото, то започва да кашля и се събужда. Ето една такава грижа, която обаче никой не оценява сякаш и грижа, която не се заплаща. И затова в Америка са си направили труда да изчислят колко струва този труд, когато ние полагаме грижа за болен. И ако се остойности, се стига до фрапантната сума от 375 милиарда долара годишно. Така че грижата съвсем не е безплатна, макар за нея никой да не плаща. Ние плащаме с цената на много лишения, понякога и с цената на социалните си контакти и личното си здраве. Ето защо според мен е необходимо да се промени мисленето на обществото и в грижата все повече да бъде допускан и бащата, по какви начини - най-лесният, като започнем още от училище да учим подрастващите, че няма женска работа. Да учим хората на взаимоуважение, зачитане, а също така на законодателно ниво, може би да уредим нещата с отпуска на бащата по бащинство. Могат да се направят сигурно много неща, за които ние с вас в момента се сещаме или не се сещаме, наистина могат да се направят много неща така, че да бъде споделен този момент, в който се полагат грижи. Сега се сещам за една неправилна форма на думата. Тя няма множествено число. Тя съществува само в единствено число – грижа.
Именно за това работи проект CAREdiZO в посока разбиране на стойността на грижите и насочване на различни представители на обществото, например работодатели или хората, които се занимават с подбор на кадри, да разберат какво вършат представителите на техните фирми, когато полагат грижи в дома си и да го оценяват. В рамките на проекта в последващите етапи ще имаме дискусионни групи, ще имаме уркшопи и обучения, в които се надяваме участниците да могат да разработят политики, които са им необходими на самите тях, да въведат такива политики в своите фирми, в своите организации и чрез тях да направят грижите по-ценени. Защото всъщност грижите в дома са грижи, които цялото общество носи позитивите им. Те са полезни за всички, не само за личността.
Знаете ли от кое най-много ме боли? Когато чуя изречение, тя не работи нищо, в майчинство е. Или - грижи се за порасналите деца. Много жени трябва да напуснат работа и да останат вкъщи да се посветят на семействата си, защото не признаваме, че това е труд, който се отплаща не на нас в момента в някакви средства, а на обществото, в което живеем, грижийки се. Ние възпитаваме, ние насочваме, мотивираме, култивираме младите хора.
Говорихте преди за нагласите на обществото по отношение на грижата, когато тя се полага от мъжа или жени. Например, хората често казват, виж, тази жена не си е измила прозорците на дома. Как можем да променим нагласите в обществото по отношение на мъжката и на женската работа?
Сигурно очаквате да ви кажа, че за това са необходими да минат няколко поколения, много години, да изтече дълъг период от време, ние да узреем, да се научим, да се възпитаме, да прочетем дебели книги. Няма да кажа нито едно от изброените неща! Защото нагласата се сменя ето така. Не знам дали чуват нашите слушатели, просто щракнах с пръсти. Толкова бързо! Шегувам се с моите клиенти, че нагласата се сменя, когато си я кажеш на глас. И тогава всякаш нещата се променят. Нагласата „мъжът не трябва да се грижи за възпитанието на децата, това е женска работа“ може да доведе до лоши неща. Защото е доказано, че точно обратната нагласа „мъжът трябва да се грижи за децата“ може да доведе до тяхното благополучие. По-добро физическо, здравословно състояние, в психически план те да бъдат уверени, утвърдени, лидери, предпочитани, обичани, в икономически план да се справят с абсолютно всичко, което излезе пред тях като предизвикателство. Така че смяната на нагласата колкото може по-бързо, незабавно, води след себе си добри резултати, полезни резултати за цялото общество и за нас в личен план.
Да поговорим за това как се отразява натоварването от неравномерното разпределение по полагане на грижи в дома върху професионалното развитие, върху кариерата на грижещите се. Често това убива професионалното развитие на жената - прекалено многото задължения вкъщи и нейните чести отсъствия от работа. Затова, когато човек иска да отдели внимание на кариерата си, то страда семейството. Налага се в България да ползваме и помощта на възрастните хора около нас, на близки, на познати, за да не страдаме ние в професионален план. Никой не иска работникът му да отсъства прекалено дълго от работа. Обаче, позволявайки на подчинените си да отсъстват, за да положат грижа за бъдещето поколение, ние се грижим и за нашия бизнес. И не да казваме, че няма работна ръка, а да си възпитаваме чрез родителите такава, защото не се знае - в живота може да стане така, че компромисите, които сме правили с подчинения си по отношение на семейството му, са работили в наш плюс, защото ние имаме един добре отгледан, възпитан, млад човек, който се връща и продължава да работи това, което работи неговия баща. Ние си осигуряваме наистина работна ръка.
Грижата е основно европейско право. Тя е залегнала в човешките права. Не трябва да бъде измервана с това колко деца имаш, какво е семейното ти положение, дали си самотен татко или самотна майка. Всеки, който полага грижа, има желанието и сам да почувства тази грижа, защото, повтарям, това е основно човешко право. Където и да се намираме, в който и етап от живота, на което и място да сме, да получим навременна грижа. Хубаво е да се грижим за родителите, за майката, за бащата, за възрастните родители, защото по този начин ние разгръщаме, развиваме своя човешки потенциал. Развиваме в себе си това, което носим от зародиш - добротата.
Да продължа също мисълта ти, че когато се грижим и ние печелим, печелим като трупаме умения за емпатия. Емпатията е изключително необходима в съвремения живот и професионален и личен. Трупаме още самочувствите за това, че ние имаме отговорност за нещо, можем да полагаме отговорност за нещо. И аз съм сигурна, че работодатели, изобщо хората, които се грижат за човешките ресурси биха оценили поемането на отговорност, способността за поемане на отговорност от такива хора, които са грижещи си. Или това, че те могат да разпределят времето си, да могат да разпределят задачите си за това, че са станали по-организирани. Всичко това са едни ценни качества, едни ползи, които са натрупали грижещите се и които самото общество трябва да оцени.
Много интересно е насоката - да поговорим, ако не сме поговорили досега, за ползите от полагане на грижа. Явно те не са финансови. Всичко това, което вие казахте, към него можем да добавим и полезното - научаваме се да общуваме. Научаваме се на това да бъдем човеци. И една дума, която отдавна не бях чувал и тя не е част от моят речник, но само преди няколко дни чух в моя кабинет „да се заземим“, „да се приземим“. Полагането на грижа ни учи на смирение, а в същото време ни учи и на това да се борим, т.е. достигайки до едно много различно смирение, не онова, което е свързано с примиряване, а онова, което е свързано с това по благ начин, с благ тон, с етикет да се борим, да се отстояваме. Сещам се, че в грижата тази борба за други е много лесна. Човек по-трудно би се погрижил за себе си, би се борил за себе си, но когато се бориш за оцеляването на някой друг, малкото дете, болното дете, болният възрастен, когато се бориш за неговото оцеляване до жертвоготовност, наистина придобиваш една такава борбеност в критичен момент да защитишиш себе си. Не трябва да се плашат работодателите от едно такова качество да могат да защитават хората себе си, защото то никога не е праволинейно, само в посока защитавам себе си. То винаги като натрупано качество работи в много сфери. Защитавам корпоративните интереси, защитавам си шефа, защитавам организацията, защитавам... В един такъв момент, в който сме изправени пред доста изпитания, така че тази борбеност и преди нея, което казах, и начинът да общуваме по-лесно с хората и емпатията, връщам се на тази хубава дума, която така малко като игра на тенис си подаваме, а сега е в моето поле топката - да можеш да се поставиш на мястото на другия.
Осъзнават ли представителите на обществото, на бизнеса, ако ще и политиците, че тази работа, невидима работа, невидим труд е толкова важен, че трябва да бъде отчитан, дори когато за момента има някакви икономически загуби. Има ли още нещо, което да допълните?
Ние в момента го наричаме с това невидим труд, но си говорихме и преди малко, че полагащият грижа става много добър мениджър. Умело планира програмата си, графика си и успява да съвмести много неща. Със сигурност не му изостава работата, със сигурност наваксва и от вкъщи дистанционно. Но сега наричайки го конкретно невидим труд, ние можем да прикачим към него всичко, що касае труда. Мениджмънта, маркетинга, но наистина всичко, което се отнася за невидимия труд и за труда като процес, ние можем да го се отнесем и към грижата. Тоест, трудът възпитава, грижата също. Трудът краси човека, грижата също. Какво по-хубаво от това да се грижиш? Това в обществото те превръща в един човек, от когото ние можем да се учим и на когото ние можем да се възхищаваме. Мъже, жени, възрастни, пък ако ще и деца, когато се грижат за деца, защото в училище, където днес бях до обяд и където съм вече десетки години, винаги говорим това как съученици помагат на съученици, грижат се за съученици. Истината е, че това, което правим, ни прави по-красиви, във всяко едно отношение.
Чудесно заключение на нашата тема за грижата!
Благодаря още веднъж на Валентин Атанасов за включването в този епизод на подкаста «Споделена грижа». Още един път да кажем, че
Подкастът е създаден от Национална мрежа за бизнес развитие по проект CAREdiZО - Водена от грижи инновация за прилагане на равенство между половете в дома, микропредприятията и микроорганизациите на гражданското общество, финансиран от Европейския съюз в рамките на програма «Граждани, равенство, права и ценности».
Добре дошли сте и в следващия епизод на «Споделена грижа».
Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA като финансиращ орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
Подкастът Споделена грижа е част от CAREdiZO кампанията за равенство между половете в отговорностите по полагане на грижи и на работното място. В трети епизод гостува Анета Вълева.. Слушайте разговора тук https://open.spotify.com/episode/0pNnx0oX9XlY8HuD7s521y?si=eSVnx3urQx-e0SI4b2JIPw
Транскрипт на епизод 3
Добре дошли в новия епизод на подкаста Споделена грижа в рамките на кампанията CAREdiZO. Аз съм водeщата Наташа Заранкова. С нас днес е Анета Вcлева, психолог и секретар на Общинската комисия за борба с противообществените прояви в Гоце Делчев. С нея ще обсъдим една изключително важна и все по-актуална тема - за родителството през призмата на равнопоставеността между половете.
В днешно време родителството само по себе си е голямо предизвикателство. То включва много задачи, като отглеждане на децата, ежедневни грижи за тях, възпитание, помощ за образование и още други важни ангажименти. Всъщност какво е да си родител и какво изисква това?
Родителството това е, може би, най-важната роля, която имаме в живота си. Да създадем нов живот, да го съхраним, да го изградим. И това е роля, която изгражда основната мрежа на нашето общество и дава плодовете в бъдеще според това, как родителите са възпитавали децата и как са ги подготвили за живота.
След това те се превръщат във пълноценни възрастни личности, които формират структурата на обществото и доколко това общество ще бъде развито, прогресивно, ще бъде с правила, с възможност за един добър живот и високо качество на живот в това общество. Така че изключително, изключително важна роля е ролята на родителите.
Съответно имат ли нужда от подкрепа родителите, за да могат да се грижат по-добре за децата си?
Ами да, бих казала, че вече имат нужда от такава подкрепа. За разлика от миналото, когато някак си родителите инстинктивно са схващали и са спазвали традиционните начини на общуване с децата, било е водещо да оцелее детето, да бъде осигурена храна, подслон, дрехи, образование за децата и те вече да се включат в някакъв вид трудова дейност. И семействата са били много по-големи, живеели са много поколения заедно в общ дом, в общо занимание, така че децата са участвали във всичко, което правят родителите още от много малки. Но в днешно време вече начинът на живот на хората е много променен.
Живеем във времена, в които има много повече разделяне между поколенията. Родителите същевременно се изправят пред съвсем нови предизвикателства, съвсем нови проблеми, с които трябва да се справят. Например, технологиите в днешно време поставят родителите на огромен натиск, огромно напрежение, защото от една страна самите те боравят с много повече технологии, това натоварва тяхната психика.
Работата на много родители също е свързана с обработка на огромен обем от информация, а от друга страна децата също така от много малка възраст, още дори преди да се родят, бих казала, веднага след като се родят са изложени отново на много технологично облъчване, досег с много опасни за развитието им информационни канали, които родителите носят отговорност да ограничават. И в този смисъл пред тях има съвсем нови предизвикателства и трудности за това как да установят пълноценна връзка с детето и същевременно да останат и традиционните роли в родителството, които са свързани с грижата, при условие, че майчеството е ограничено и родителите самите те също трябва да работят.
Това ли Ви накара да създадете клуб за родителски умения? Ще ни разкажете ли повече за него?
Да, това е една от причините да иницирам този клуб.
В момента той е част от лятната ни превентивна програма Аз избирам доброто, която организираме от Общинската комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. И тази година отново имахме много голям брой деца, над 200 деца, които се включиха в тази програма. Като мога да кажа, че групата от родители, които са пожелали да подобрят уменията си, са около 20 човека.
И се радвам така, че има интерес за такъв клуб. Бих искала да бъде още по-голям и се надявам в бъдеще да се развива този клуб и да привлече все повече и повече родители. Все пак се изисква някакво време - по 1-2 часа седмично да се отделят.
И понякога за родителите изглежда невъзможно да се вмести още някакво време, което те да отделят. Но хората, които се включват, са наистина много осъзнати и много се наслаждавам на всички наши срещи.
А в него повече майки или повече бащи участват?
Майките са повече.
Аз доста дълги години участвах в един проект, който се казваше „Да пораснем заедно“ на UNICEF. И водихме работилници за родители на малки деца. Там също се наблюдаваше такова съотношение. Мнозинството бяха майки. Включвали са се и мъже. И бих казала, те бяха един от най-редовните посетители в клубовете.
В момента имаме записани двама татковци. Повечето са майки. Те са много отворени, много насочени към самоусъвършенстване.
Хора, с които ми е изключително приятно да общуваме, защото все пак там сме равнопоставени. Макар, че има водещи, има и участници, но ние сме абсолютно равнопоставени. Аз също като родител се наслаждавам на общуването с тези други родители, които са предимно майки.
Сигурно има и други институции, оказващи подкрепа на родителите, така ли е?
В Гоце Делчев има и Център за обществена подкрепа. Разбира се, има институции за работа с децата. Вече има все повече психолози в самите училища, педалогически съветници. Учителите са много отворени за партньорство, за разговори с родителите. Детските градини също така се стремят да работят все повече с родителите. Отново, нека да напомним човек, независимо дали е жена или мъж, родителите да не се замислят твърде много преди да се обърнат за помощ към специалисти, към хората, които биха могли да им помогнат.
Насочваме се постепенно към равнопоставеността в родителството. Следващият ми въпрос е, наблюдавате ли поделяне на ангажиментите по отглеждане на децата между майките и бащите?
Различно е във всеки случай. Понякога има и разделени семейства, самотни родители.
Понякога има поделяне на задълженията и отговорностите в родителството, в домакинството. Най-чести са случаите, когато от жената се очаква да се грижи и за домакинството, и да се грижи и за децата, за възпитанието им. Също така много често това са работещи майки, така че все още имам усещането, че в нашето общество отговорността за домакинските задължения, за отглеждането на децата си е традиционно насочена към майката.
Какви са последствията от това, че майките са основните заети с отглеждането на децата?
Ами, от една страна това е много хубаво. Това е така или иначе основна психологическа нишка в ролята на жената. Така че пълноценното и общуване с детето я подхранва и дава възможност да се чувства добре, пълноценна и да дава любов и подкрепа на детето, което е изключително важно.
От друга страна, когато това е една работеща майка и освен това тя трябва да се грижи за поддържането на целия дом, вече нещата стават малко по-натоварени и мога да кажат, че последствията могат да бъдат и понякога негативни. Едно такова продължително натрупване на напрежение, на умора, претовареност води след това до някои проблеми, които изпитват жените. Свързани с тяхното психично здраве, с възможността им да си почиват, понякога се получават тревожни разстройства, депресии.
Постепенно, когато се е натрупвало едно претоварване в годините, особено когато няма пълноценно общуване в партньорската двойка, когато някак си жената не се чувства разбрана, подкрепена от своят партньор, и тогава вече се обръща и за помощ към психолог, каквито случаи съм имала в моята практика.
Ако една жена е претоварена с грижите на семейството и с отглеждането на децата си, тя би ли могла да бъде ефективна в позитивното родителство?
Ами, по-трудно е в тази ситуация, когато ..., както казват, не можеш да излееш от празна чаша.
Така че, когато човек е претоварен, напрегнат, изтощен, по-малко са възможностите, когато има някаква трудна ситуация с детето. И човек по-трудно се мобилизира, бих казала, психически, така че да отговори по-позитивен начин. Родителят, който е изчерпан, е много по-склонен да назовава веднага грешката, да се опита да накаже, да се опита да ... , с всички строги мерки, да стопира това поведение, което не му харесва в детето.
В този смисъл, наистина най-доброто за всяко едно дете е спокойният, овладян, емпатичен родител до него, който се свързва с него по-пълноценен начин, подкрепящ и същото време даващ рамки, даващ правила, норми, но с огромен ресурс от окуражаване, с огромен ресурс от любов и грижа към детето. Така че позитивното родителство е точно това. По-скоро трябва да си даваме на себе си достатъчно грижа за себе си, така че да можем от нашата чаша да прелеем в чашата на детето търпение, да даваме добър пример, защото децата учат основно като ни наблюдават.
Тоест родителите до голяма степен са тези, които възпитават и начинът по който децата, като бъдещи родители, ще поемат ролите си.
А какво пречи на мъжете да участват по-равностойно в грижите в дома?
На първо място това са стереотипите, които те са освоили още в тяхното детство. Всъщност така бих казала, че влияние оказва дори родовата памет, дори обществото в което този човек, културата в която този човек израства.
В нас се съхраняват поколения назад информация за това, което е било в отношенията между хората, поколения, поколения назад. Вече има доста научни изследвания, между другото, в тази насока. Не само по отношение на тези социални роли, но също така в много дълбоки личностни процеси.
Съответно това смятам, че е основното възприетие, модел, който е така традиционен, който е социално-културално обусловен и човек го приема като норма. В същото време, когато мъжът също работи, той е насочен изключително към неговата пак роля, която в модерното общество е да доставя финансов ресурс, така че семейството да е осигурено финансово. В миналото мъжът е трябвало да ловува, да осигури топлина, да се грижи за някои базисни житейски условия в дома, които вече са технологично гарантирани.
Но в същото време от мъжа се очаква той да доставя финансовия ресурс, да осигурява семейството и това подлага мъжете на много голям психологически натиск. Те са изключително фокусирани в тази насока. Това също не е лесно за справяне в психичен план, но от друга страна тази насоченост пък им дава основание, да си кажат ето традиционната роля е на майката, жената, тя трябва да се грижи за останалите неща.
И така се приема като правило това нещо. От друга страна мъжете също така понякога се страхуват, че не знаят как се справят тези неща, че няма да се справят достатъчно добре, както жената се справя в тези дейности, било то за готвене или чистене, или грижа за децата. И те се страхуват, че няма да се справят достатъчно добре.
Другото нещо, от което те се страхуват според мен, това е, че като сгрешат, като допуснат някаква грешка, след това ще трябва да се справят с всички негативни последици, които тези грешки биха довели. Но всъщност много по-важно е желанието, отколкото нещо да се свърши по възможно най-добрия начин. И точно приемайки, че не е нужно нещата да са перфектни, не е нужно някой да бъде без грешки, без никакви пропуски, по-важно е желанието, нагласата, готовността и доверието в едно семейство.
В обобщение, какъв е съветът Ви към двойките и родителите за справяне с предизвикателството, което представляват всъщност грижите в дома?
Както споменах и по-рано, съвременният начин на живота вече предлага нови условия. И най-естественото и логично нещо е, между двата пола в партньорската връзка, между мъжа и между жената, да има повече равнопоставеност по отношение и на домакинските задължения, и на грижата за децата. И точно такива семейства, в които това нещо е изградено, нещата са наистина много хармонични и мисля, че би трябвало в тази насока да се върви.
От една страна, жената отново трябва да се грижи за дома и за децата, но в същото време трябва и да работи. Така че трябва да се съхрани справедливостта, баланса в тези партньорски отношения.
И накрая благодаря на нашата гостинка Анета Валева, че като психолог ни разкри важни аспекти от съвместяването на родителството и работата по грижите в дома.
Заповядайте отново в следващия епизод на Споделена грижа
Подкастът е създаден от Национална мрежа за бизнес развитие по Проект CAREDiZO - Водена от грижи иновация за прилагане на равенството между половете в дома, микро предприятията и микроорганизациите на гражданското общество, финансирани от ЕС в рамките на програма „Граждани, равенство, права и ценности“.
Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA като финансиращ орган могат да бъдат държани отговорни за тях.