Подкастът Споделена грижа е част от CAREdiZO кампанията за равенство между половете в отговорностите по полагане на грижи и на работното място. В трети епизод гостува Анета Вълева.. Слушайте разговора тук https://open.spotify.com/episode/0pNnx0oX9XlY8HuD7s521y?si=eSVnx3urQx-e0SI4b2JIPw
Транскрипт на епизод 3
Добре дошли в новия епизод на подкаста Споделена грижа в рамките на кампанията CAREdiZO. Аз съм водeщата Наташа Заранкова. С нас днес е Анета Вcлева, психолог и секретар на Общинската комисия за борба с противообществените прояви в Гоце Делчев. С нея ще обсъдим една изключително важна и все по-актуална тема - за родителството през призмата на равнопоставеността между половете.
В днешно време родителството само по себе си е голямо предизвикателство. То включва много задачи, като отглеждане на децата, ежедневни грижи за тях, възпитание, помощ за образование и още други важни ангажименти. Всъщност какво е да си родител и какво изисква това?
Родителството това е, може би, най-важната роля, която имаме в живота си. Да създадем нов живот, да го съхраним, да го изградим. И това е роля, която изгражда основната мрежа на нашето общество и дава плодовете в бъдеще според това, как родителите са възпитавали децата и как са ги подготвили за живота.
След това те се превръщат във пълноценни възрастни личности, които формират структурата на обществото и доколко това общество ще бъде развито, прогресивно, ще бъде с правила, с възможност за един добър живот и високо качество на живот в това общество. Така че изключително, изключително важна роля е ролята на родителите.
Съответно имат ли нужда от подкрепа родителите, за да могат да се грижат по-добре за децата си?
Ами да, бих казала, че вече имат нужда от такава подкрепа. За разлика от миналото, когато някак си родителите инстинктивно са схващали и са спазвали традиционните начини на общуване с децата, било е водещо да оцелее детето, да бъде осигурена храна, подслон, дрехи, образование за децата и те вече да се включат в някакъв вид трудова дейност. И семействата са били много по-големи, живеели са много поколения заедно в общ дом, в общо занимание, така че децата са участвали във всичко, което правят родителите още от много малки. Но в днешно време вече начинът на живот на хората е много променен.
Живеем във времена, в които има много повече разделяне между поколенията. Родителите същевременно се изправят пред съвсем нови предизвикателства, съвсем нови проблеми, с които трябва да се справят. Например, технологиите в днешно време поставят родителите на огромен натиск, огромно напрежение, защото от една страна самите те боравят с много повече технологии, това натоварва тяхната психика.
Работата на много родители също е свързана с обработка на огромен обем от информация, а от друга страна децата също така от много малка възраст, още дори преди да се родят, бих казала, веднага след като се родят са изложени отново на много технологично облъчване, досег с много опасни за развитието им информационни канали, които родителите носят отговорност да ограничават. И в този смисъл пред тях има съвсем нови предизвикателства и трудности за това как да установят пълноценна връзка с детето и същевременно да останат и традиционните роли в родителството, които са свързани с грижата, при условие, че майчеството е ограничено и родителите самите те също трябва да работят.
Това ли Ви накара да създадете клуб за родителски умения? Ще ни разкажете ли повече за него?
Да, това е една от причините да иницирам този клуб.
В момента той е част от лятната ни превентивна програма Аз избирам доброто, която организираме от Общинската комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. И тази година отново имахме много голям брой деца, над 200 деца, които се включиха в тази програма. Като мога да кажа, че групата от родители, които са пожелали да подобрят уменията си, са около 20 човека.
И се радвам така, че има интерес за такъв клуб. Бих искала да бъде още по-голям и се надявам в бъдеще да се развива този клуб и да привлече все повече и повече родители. Все пак се изисква някакво време - по 1-2 часа седмично да се отделят.
И понякога за родителите изглежда невъзможно да се вмести още някакво време, което те да отделят. Но хората, които се включват, са наистина много осъзнати и много се наслаждавам на всички наши срещи.
А в него повече майки или повече бащи участват?
Майките са повече.
Аз доста дълги години участвах в един проект, който се казваше „Да пораснем заедно“ на UNICEF. И водихме работилници за родители на малки деца. Там също се наблюдаваше такова съотношение. Мнозинството бяха майки. Включвали са се и мъже. И бих казала, те бяха един от най-редовните посетители в клубовете.
В момента имаме записани двама татковци. Повечето са майки. Те са много отворени, много насочени към самоусъвършенстване.
Хора, с които ми е изключително приятно да общуваме, защото все пак там сме равнопоставени. Макар, че има водещи, има и участници, но ние сме абсолютно равнопоставени. Аз също като родител се наслаждавам на общуването с тези други родители, които са предимно майки.
Сигурно има и други институции, оказващи подкрепа на родителите, така ли е?
В Гоце Делчев има и Център за обществена подкрепа. Разбира се, има институции за работа с децата. Вече има все повече психолози в самите училища, педалогически съветници. Учителите са много отворени за партньорство, за разговори с родителите. Детските градини също така се стремят да работят все повече с родителите. Отново, нека да напомним човек, независимо дали е жена или мъж, родителите да не се замислят твърде много преди да се обърнат за помощ към специалисти, към хората, които биха могли да им помогнат.
Насочваме се постепенно към равнопоставеността в родителството. Следващият ми въпрос е, наблюдавате ли поделяне на ангажиментите по отглеждане на децата между майките и бащите?
Различно е във всеки случай. Понякога има и разделени семейства, самотни родители.
Понякога има поделяне на задълженията и отговорностите в родителството, в домакинството. Най-чести са случаите, когато от жената се очаква да се грижи и за домакинството, и да се грижи и за децата, за възпитанието им. Също така много често това са работещи майки, така че все още имам усещането, че в нашето общество отговорността за домакинските задължения, за отглеждането на децата си е традиционно насочена към майката.
Какви са последствията от това, че майките са основните заети с отглеждането на децата?
Ами, от една страна това е много хубаво. Това е така или иначе основна психологическа нишка в ролята на жената. Така че пълноценното и общуване с детето я подхранва и дава възможност да се чувства добре, пълноценна и да дава любов и подкрепа на детето, което е изключително важно.
От друга страна, когато това е една работеща майка и освен това тя трябва да се грижи за поддържането на целия дом, вече нещата стават малко по-натоварени и мога да кажат, че последствията могат да бъдат и понякога негативни. Едно такова продължително натрупване на напрежение, на умора, претовареност води след това до някои проблеми, които изпитват жените. Свързани с тяхното психично здраве, с възможността им да си почиват, понякога се получават тревожни разстройства, депресии.
Постепенно, когато се е натрупвало едно претоварване в годините, особено когато няма пълноценно общуване в партньорската двойка, когато някак си жената не се чувства разбрана, подкрепена от своят партньор, и тогава вече се обръща и за помощ към психолог, каквито случаи съм имала в моята практика.
Ако една жена е претоварена с грижите на семейството и с отглеждането на децата си, тя би ли могла да бъде ефективна в позитивното родителство?
Ами, по-трудно е в тази ситуация, когато ..., както казват, не можеш да излееш от празна чаша.
Така че, когато човек е претоварен, напрегнат, изтощен, по-малко са възможностите, когато има някаква трудна ситуация с детето. И човек по-трудно се мобилизира, бих казала, психически, така че да отговори по-позитивен начин. Родителят, който е изчерпан, е много по-склонен да назовава веднага грешката, да се опита да накаже, да се опита да ... , с всички строги мерки, да стопира това поведение, което не му харесва в детето.
В този смисъл, наистина най-доброто за всяко едно дете е спокойният, овладян, емпатичен родител до него, който се свързва с него по-пълноценен начин, подкрепящ и същото време даващ рамки, даващ правила, норми, но с огромен ресурс от окуражаване, с огромен ресурс от любов и грижа към детето. Така че позитивното родителство е точно това. По-скоро трябва да си даваме на себе си достатъчно грижа за себе си, така че да можем от нашата чаша да прелеем в чашата на детето търпение, да даваме добър пример, защото децата учат основно като ни наблюдават.
Тоест родителите до голяма степен са тези, които възпитават и начинът по който децата, като бъдещи родители, ще поемат ролите си.
А какво пречи на мъжете да участват по-равностойно в грижите в дома?
На първо място това са стереотипите, които те са освоили още в тяхното детство. Всъщност така бих казала, че влияние оказва дори родовата памет, дори обществото в което този човек, културата в която този човек израства.
В нас се съхраняват поколения назад информация за това, което е било в отношенията между хората, поколения, поколения назад. Вече има доста научни изследвания, между другото, в тази насока. Не само по отношение на тези социални роли, но също така в много дълбоки личностни процеси.
Съответно това смятам, че е основното възприетие, модел, който е така традиционен, който е социално-културално обусловен и човек го приема като норма. В същото време, когато мъжът също работи, той е насочен изключително към неговата пак роля, която в модерното общество е да доставя финансов ресурс, така че семейството да е осигурено финансово. В миналото мъжът е трябвало да ловува, да осигури топлина, да се грижи за някои базисни житейски условия в дома, които вече са технологично гарантирани.
Но в същото време от мъжа се очаква той да доставя финансовия ресурс, да осигурява семейството и това подлага мъжете на много голям психологически натиск. Те са изключително фокусирани в тази насока. Това също не е лесно за справяне в психичен план, но от друга страна тази насоченост пък им дава основание, да си кажат ето традиционната роля е на майката, жената, тя трябва да се грижи за останалите неща.
И така се приема като правило това нещо. От друга страна мъжете също така понякога се страхуват, че не знаят как се справят тези неща, че няма да се справят достатъчно добре, както жената се справя в тези дейности, било то за готвене или чистене, или грижа за децата. И те се страхуват, че няма да се справят достатъчно добре.
Другото нещо, от което те се страхуват според мен, това е, че като сгрешат, като допуснат някаква грешка, след това ще трябва да се справят с всички негативни последици, които тези грешки биха довели. Но всъщност много по-важно е желанието, отколкото нещо да се свърши по възможно най-добрия начин. И точно приемайки, че не е нужно нещата да са перфектни, не е нужно някой да бъде без грешки, без никакви пропуски, по-важно е желанието, нагласата, готовността и доверието в едно семейство.
В обобщение, какъв е съветът Ви към двойките и родителите за справяне с предизвикателството, което представляват всъщност грижите в дома?
Както споменах и по-рано, съвременният начин на живота вече предлага нови условия. И най-естественото и логично нещо е, между двата пола в партньорската връзка, между мъжа и между жената, да има повече равнопоставеност по отношение и на домакинските задължения, и на грижата за децата. И точно такива семейства, в които това нещо е изградено, нещата са наистина много хармонични и мисля, че би трябвало в тази насока да се върви.
От една страна, жената отново трябва да се грижи за дома и за децата, но в същото време трябва и да работи. Така че трябва да се съхрани справедливостта, баланса в тези партньорски отношения.
И накрая благодаря на нашата гостинка Анета Валева, че като психолог ни разкри важни аспекти от съвместяването на родителството и работата по грижите в дома.
Заповядайте отново в следващия епизод на Споделена грижа
Подкастът е създаден от Национална мрежа за бизнес развитие по Проект CAREDiZO - Водена от грижи иновация за прилагане на равенството между половете в дома, микро предприятията и микроорганизациите на гражданското общество, финансирани от ЕС в рамките на програма „Граждани, равенство, права и ценности“.
Проект CAREdiZO се изпълнява в рамките на програмата CERV на Европейската комисия, като сътрудничество между следните организации: Challedu (Гърция), WHEN (Гърция), MOTERU INFORMACIJOS CENTRAS (Литва), Национална мрежа за бизнес развитие (България), Средиземноморски институт за изследвания на пола (Кипър).
Проектът се финансира от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейската комисия-ЕК. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия носят отговорност за тях. Код на проекта: 101191047 – CAREdiZO – CERV-2024-GE.
Подкастът Споделена грижа е част от CAREdiZO кампанията за равенство между половете в отговорностите по полагане на грижи и на работното място. Във втория епизод наш гост е Румяна Джибова. Слушайте тук https://open.spotify.com/episode/1siUNZcRfLKlEbIQQeWcfC?si=k2Q56JLtRQeQz5GV15jD1w
Транскрипт на епизод 2
Добре дошли в новия епизод на подкаста Споделена грижа с водеща Наташа Заранкова.
С нас днес е Румяна Джибова - секретар на читалище Изгрев, с. Баничан. Тя активно се занимава с опазване и предаване на богатото местно културно наследство на младото поколение и е развила много инициативи за сплотяване и оживяване на селото.
Разговорът ни е част от проект CAREdiZO, чрез който изследваме как можем да създадем по-справедливо споделяне на грижите между жените и мъжете. Днес ще насочим вниманието си към малките населени места, за да потърсим какви са предизвикателствата, но и силата, която има в общността.
Руми, нека да поговорим за ролите, които поемат жените днес. И има ли различия между жените, които живеят в малките населени места и в големите градове?
Колкото и да звучи, как да каже, травиално, винаги жената е била, може би, водеща. Те за това казват, нашите предтечи, че мъжът е главата на семейството, но тя е шията.
А шията на където се наведе, там се обръща и главата. Така че ролята на жената днес е водеща, така според мен е и в днешно време, в днешния свят. А що се касае до различията между малките населени места и в града, естествено, че има разлика, защото жената от големия град се сблъсква с предизвикателствата на този град, на разстоянията до работата например. Докато в малкото населено място по-близко е училището на детето, по-близки са магазините. Има разлика и всеко нещо си има своето предимство и своите отрицателни черти.
Най-общо казано, какви са ангажиментите на жените в село?
Една съвременна жена на село, макар че продължава да носи своите отговорности като жена, като майка, като домакиня, в същото време - ние вече сме в 21 век - тази жена работи. Тя е работеща. Тази жена се опитва, хайде, да, има жени, които са напред и с технологите, но дори в малките населени места вече започва тази жена да бъде в крак с тези съвремени технологии, за да може не само да комуникира със своето семейство, своите близки и приятели, които вече са по цял свят. Тя продължава освен това и да се грижи за прехраната. В смисъл, че произвежда чиста храна за своето семейство, защото има възможности, имат си градинка и повече време, може би, след работа, докато в градовете жените няма къде да излезнат да си посеят доматки, чушки.
Та това са едни предизвикателства, които съвременната жена в малкото населено място ги изпълнява.
Битува ли на село разбирането, че жените трябва повече да се стоят вкъщи и да се грижат за дома и децата, а мъжете да ходят на работа? Или традиционните възгледи за ролите на мъжете и жените вече се променят?
Няма как при този толкова активно променящ се свят да останат старите стереотипи, както е било. Жените да си бъдат вкъщи, а мъжете да са външните.
Или както на времето казваха, тате носи, мама меси, а пък децата да ядат. Нещата вече са по по-друг начин променени. Всяка жена търси, тя е работеща жена, тя е високо квалифицирана, интелигентна жена, която се занимава с наука, с изследване. Жена, която вече е влезнала в медицината, в мъжки професии, които толкова години са се смятали за мъжки. Вече няма мъжка, женска професия и мъжка и женска работа. Сега друг е въпросът доколко това е от възпитанието на мъжа и на жената, още от деца и какви примери те са виждали от своите родители.
Това те са пренесли в своето семейство, но няма как изцяло да е пренесено на 100%. Времената са променени и наистина вече са променени нещата. Жената работи така както работи и мъжът.
Много често има примери, когато макар че понякога женския труд е по-малко оценен, това е статистиката, която сочи ... спрямо мъжкият труд. Но има случаи, когато жената е по-високо квалифицирана и тя носи повече доходи в семейство.
Но това не пречи да има равнопоставеност в разпределение на техните задължения. И мъжът по някакъв начин да уважава нейният труд и да уважава нейното присъствие, да продължава .... да си разделят ангажиментите, грижите за децата спрямо своите разбирания, двамата.
Има ли достатъчно подкрепа за майките в селата, които искат да работят? Например, детски градини и ясли? Достъпни ли са те? Има ли друг вид помощ за отглеждането на децата в селата?
За съжаление, демографската криза засяга и много от малките населени места. И много от тях останаха със закрити детски градини. И това пренуждава работещите майки или да остават да си гледат децата, или вече те да ги извозват в по-близкия общински център или населеното място, където има детска градина.
Друго, така бих казала, може би е желателно да се направи по някакъв начин по-гъвкави да станат и самите институции. Защото една работеща майка, за да извади документ за детска градина, трябва да си вземе или неплатен отпуск, да не отсъсват от работа, или болничен, каквито най-различни, така да се каже, упражнения правят родителите, за да може това да се снабди, като тези документи по някакъв начин могат служебно да се изискват. Но има какво да се желае в тази посока, за да може да се подпомогнат тези работещи родители, работещи майки, за да може отглеждането да стане по-леко и естествено. Желателно е и за дечицата повече пари самата държава да отделя за тяхното отглеждане.
В селата много по-осезаемо е запазена връзката между поколенията. Младите семейства съжителстват с бабите и дядовците, дори и с прабаби и прадядовци. В този смисъл как се справят по-младите с грижите за болни, немощни членове на семейството? Има ли разпределение на задълженията и отговорностите по тези грижи? Включват ли се мъжете повече, или пък жените понасят основната част от тази работа?
Наистина по селата бих казала, че все още тази връзка е запазена. Има семейства, които живеят 3-4 поколения под един покрив, което от една страна е добре. Добре е, когато тези възрастните хора имат нужда от помощ и по-младите помагат. Ако възрастните хора (определено) не могат да пътуват до общинския център, лекарствата, всички други консумативи относно тяхното здраве, преглед на лекар, всичко това е с помощта на младия човек.
Добре е, че има вече програми, по които има домашни помощници, асистенти, защото ... не навсякъде могат да живеят с младите и старите. Не живеят, примерно, ако са в друг град или извън страната, където има тези случаи, но тогава пък има такива асистенти или помощници.
Освен на институциите, разчитат ли хората в селата и на помощ от близки, приятели или съседи, да ги облекчат в грижите за болни и възрастни?
Тази помощ по селата е най-осезаема, най-се вижда, макар, че има тази институционална помощ, за която говорихме. Не до всички все още, до всички болни и възрастни достигат тези помощи и тогава изцяло се разчита на близките.
Комшията е по-голям от роднината. Всичко, което се случи, най-напред комшията ще знае. Комшии също помагат, съседите също си помагат. Дали ще е жената, зависи кой е на среща.
Как се съчетават работата на работното място и семейните грижи в малко населено място, като Баничан? Има ли неща, които правят баланса по-труден, отколкото в града?
Това е един въпрос, който бих казала, че .... от една страна трудно е балансирането между тези задължения в семейството и на работното място, но пък от друга страна малкото населено място като Баничан, сравнено примерно с града, .... но от друга страна пък има си своите предимства. Тогава е по-лесно, зависи от позиция, от кой ъгъл разгледаме въпроса.
Така че в града примерно е по-лесно, че човек не пътува, не отделя време за пътуване, за да достигне до своята работа, до своето работно място и съответно има повече време за семейните задължения. Но пък от друга страна в село Баничан хората от общността се познават всички. Там дори да нямаш роднини, ти имаш приятели, имаш познати, на които можеш да разчиташ и в определен момент да разтовариш твоите задължения, примерно те да ги свършат. Дали сутринта, когато си тръгнал за работа по-рано, или трябва да пътуваш да предприемеш някакво пътуване, те могат да поемат с тяхното дете да закарат и твоето на детска градина, или на училище, или пък вечерта да го вземат, ако работата ти изисква повече време да се свърши.
Разбирам, има на кого да разчиташ! Като включиш хората извън семейството по-лесно ще се справиш и с тези задължения. Това наистина е ценно – да си част от единна общност, като хората в малките населени места!
Имаш ли идеи какво според теб би помогнало на жените в селата по-лесно да съчетават работата и грижите, отговорностите в дома?
Винаги може да се родят идеи и понякога идват, както се казва, от трудностите, които предстоят пред младия човек, пред младата жена, пред работещия човек. И много пъти от това, което те имат нужда, човек може да предложи какво да се направи, какво да се подобри, винаги има такова желание.
Както се казва, мобилните услуги, дори за по-възрастни, по-гъвково работно време могат да се направи за тези хора или пък за институциите, които предлагат такива услуги. В това искам да кажа и какъв е нашия опит, ролята на читалище Изгрев в тази връзка. Ние сме предлагали, така да се каже, академия - Щъркелови академии, където сме обучавали деца. И макар и за един или два часа тези дечица ни ги отделяме от майка им, от тяхната семейна среда, да не кажа и от телефоните, в същото време тази жена може да си свърши домакинска работа и това дете да е заето примерно при нас. Не е само тези Щъркелови академии, правили сме, работилнички сме предлагали, където децата се учат не само на знания и на умения, които придобиват, но те вече се научават и на организация, на дисциплина, на споделяне и така. Има какво още да се желае, може да помогнат институциите и тук вече и ролята в малките населени места на читалището.
С инициативите си смятате ли, че помагате и за възпитанието на децата и младежите в посока равнопоставеност в отговорностите в дома?
Както казах, от тези инициативи, които предлагаме, различните работилнички, които предлагаме, децата при нас .... има фолклорна група. Това е тяхното новото семейство. Те се чувстват като семейство, споделят своите празници, споделят много пъти. Там няма деление примерно на женска работа или мъжка работа. Те увличайки се децата, забавлявайки се, освен че се учат как да направят нещо, те точно се възпитават и на този труд, да можеш да споделяш с този до тебе всяка отговорност и взаимопомощ между тях, което мислят, това е нещо утре в реалния живот на тях ще е в помощ. Това е целта на всичките занимания и дейностите, с които се занимава читалището, - нали върху младите. Изграждане на едни устойчиви модели на работа.
Имаш интересен, така да се каже, менторски опит с млади двойки, които си обучавала на споделяне на домакинската работа. Ще ни ли разкажеш ли какво правите заедно?
Това е един така интересен въпрос, който мога да разказвам с часове и съм удовлетворена и ..., как да кажа, въодушевена от срещите ми с тези млади хора.
Говоря за младежи между 20-30 годишна възраст... двойки, млади двойки, които идват и ги обучавам примерно на точене на баничанска огледна баница, те са научили за нея някъде по интернет и заявяват да дойдат, дали мога да ги науча да точат. Толкова им се радвам, като ги гледам от страни, но пък те са младежи от различни краища на страната и не само те, от различни части на света, бих казала, идват за такова обучение, но тези младежи са висококвалифицирани кадри. Между тях има IT специалисти, има лекари, които винаги всяка една двойка тя е различна по-своемо.
Различна бих казала с оглед на това, че там където момчето е по-ентусиазирано, където бих казала е по-водещо, момичето някакси по-назаден план стои. А в другата двойка виждам където момичето е водещата. Тя се втурва, той изпълнява всичко.
Каквото му се каже, толкова бяха и съм впечатлена от тези ми срещи. Другата половинка изпълнява всичко, което каже тази водищата половинка. Но разликата отново е, виждам, не разлика, ами бих казала точно този баланс, за който в началото на разговора говорихме, че празно пространство не се търпи.
Баланса между плюса и минуса, че те винаги се привличат и така създават двойка. И така може би така е устроен света, за да може взаимно да се допълват. Единият винаги е водищ.
И не само в точенето на баница. Али работилнички на различни места сме правили за бродерия. Ей бога ми, толкова съм впечатлена как бродират мъжете.
Това е за мен, няма по-голями специалисти бродирачи мъже. И още повече те, ако са пък IT специалисти. И те в това, тази бродерии, виждат, как да кажа... нещо антистрес занимание. Което с такова старание, с такова внимание правят всичко, което много им се радвам. И съм обнадеждена, че нещата ще се случат. България има бъдеще с тези наши млади хора. Ако някъде нещо куца, и винаги по-възрастните ние казваме, тези деца само стоят пред компютри, телефони. Боже, как ли ще живеят? Не знам си какво. Ами аз си спомням по същия начин. Моите баба и дядо казваха, ние как ли ще живеем? Как ли ще си изкарваме хляба, като сме само пред телевизорите? Така че всяко време се създава поколенията. И всяко време, наистина тези поколения трябва да са с времето, защото такова е времето. Ние не можеме да спреме развитието на общностите, на времето, на поколенията.
Но въпреки всичко, радвам се, че те намират своя корен. Търсят го, намират и продължават. Защото дърво без корен няма как. И въпреки всичко, корена български няма да се загуби.
Много е хубаво това, че тези институции, като Читалище Изгрев, търсят нови начини да сплотяват хората, дори във връзка с грижите, в дома, в семейството, като използват, както казваш ти, корена културата, богатството, което ние сме наследили от миналото.
Във връзка с това, какво би предала като съвет на младите семейства за грижите в семейството и как да ги споделят?
Ами съветът, който аз бих им дала от дистанцията на времето, на моя живот, на срещите, които имам с различните поколения, трябва по равно да се разпределят всичките отговорности.
Грижата за човека до теб, тя може би трябва да е първостепенна грижа преди грижата за самия себе си. Ние не трябва да създаваме или да отглеждаме едни егоисти, а трябва да отглеждаме хора, които да живеят в любов, в разбирателство, най-напред с ближния си, в своето семейство, деца и родители да има между тях обич е разбирателство, оттам нататък между съпрузите. И това е разбирателството.
Разбирателството е нещото, което винаги води до успех, до просперитет. И ако едно същество, дали ще бъде жената или съпругът, след като те са решили да живеят заедно, би трябвало наистина да поделят заедно и радостите, и тревогите, така по-лесно се преминава, защото казват споделената радост е двойна радост, а споделената мъка е половин мъка. Нека да има повече споделени радости.
Много благодаря Руми за този разговор, за мъдростта и опита, които сподели с нас. Надявам се те да достигнат до много хора и да намерят в тях път към баланс и равенство.
Заповядайте отново в следващия епизод на Споделена грижа
Подкастът е създаден от Национална мрежа за бизнес развитие по Проект CAREDiZO - Водена от грижи иновация за прилагане на равенството между половете в дома, микро предприятията и микроорганизациите на гражданското общество, финансирани от ЕС в рамките на програма „Граждани, равенство, права и ценности“.
Проект CAREdiZO се изпълнява в рамките на програмата CERV на Европейската комисия, като сътрудничество между следните организации: Challedu (Гърция), WHEN (Гърция), MOTERU INFORMACIJOS CENTRAS (Литва), Национална мрежа за бизнес развитие (България), Средиземноморски институт за изследвания на пола (Кипър).
Проектът се финансира от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейската комисия-ЕК. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия носят отговорност за тях. Код на проекта: 101191047 – CAREdiZO – CERV-2024-GE.
CAREdiZO подема кампания за равенство между половете в отговорностите по полагане на грижи и на работното място. В рамките и стратираме подкаст по темата.
Чуйте първия епизод на "Споделене грижа" тук https://open.spotify.com/episode/2N1Lgmq9QHFYtT9rhQTCCX?si=YVquCT4TTDmFTcb56_FyuQ&nd=1&dlsi=a134b0496f8b4ee0 или тук https://youtu.be/vFqMo0M1Yvk:
В рамките на проект CAREdiZO в България тече национално проучване сред мъже и жени ангажирани с грижи в дома си за деца, възрастни и болни близки. Целта е да се събере информация за нуждите и предизвикателствата пред представителите на двата пола, които имат задължения, свързани с полагането на грижи. Анкетата се стреми да разбере по-добре последиците, до които водят репликиране на традиционните роли и рисковете за постепенно отпадане от пазара на труда и по-добра и желана работа.